Днес утрото няма нищо общо със вчера.
Дъждът откога ни търси...и ни намери.
Дошъл е още по тъмно като на пръсти,
Прозорците цели с вода са поръсени.
Търкалят стъклата дъждовните капки.
Другаде слънце изгрява очаквано.
Тук е безизгревно. С дъжд за закуска -
като камъче в млякото с ориза ми хруска.
Преобилен и ранен дъждът се излива.
Ще цъфнат чадърите. Локвите да са живи!
Ще е мокър четвъртък. Класически есенен.
Но какво пък!? Несвъртък! Дъждът е чудесен!
Дъждът на крака ни сваля небето.
Тук долу, в краката ни, пренася портрета му.
Рисува с вода и строява си капките -
да правят, да струват, да са навсякъде.
Да пробутат небето си в всяка пролука.
И ето, небе никне тук, че и тука...
И скоро да спре дъждът да рисува
И капките му навред да не маршируват,
вече е сторено. Портретът готов е .
Дъждът ни дарява с небето на локвите!

че мога да си погазя в небето с удоволствие!

Винаги си представям ходенето по небето като плуването в морето.
Като няма риба и ракът е риба:))))))
Благодаря на дъждеца за парченцата небе! Като не може в морето ще се окъпем в дъжда:))

само стъпалата ни са на земята, но когато дъждът ни достави небесната си вода, ето че и стъпваме по небе :)

плуване в морето...сигурно е така...къпах се днес, че се и изкалях...абе друго си е в морето ;))