Загубен наскоро от някого спор лежал си кротичко под една зелена ажурена пейчица в парка. Лежал си сам-самичък в прахта и само отвреме-навреме въздъхвал  - еххх, жалко. На всичкото отгоре изоставеният, съвсем случайно ли или пък не, спор ухаел...на теменужки!?...Де да беше! Не - ухаел изцяло смрадливо на пор. Пейката отдалече заобикаляли минувачите, някои даже си стискали носа и бързо отминавали по своите задачи. Пейката се скосявала от това, че никой не ще да седне на нея и се поизчервила даже от срам, но уви никой не желаел да минава от там Как смърди- гнусливо набръчквали вирнати нослета дамите. Децата подвиквали - уффф, как мирише! и даже кучета, правещи си разходка из парка заобикаляли пейката като прокажена. Но се появило куче "Куче марка". Не че било стар разбойник и уличен боец, не било скиталец-пес, нито куче - ловец. Всъщност било едно съвсем малко и рошаво пуфи,  което страдало от хрема,  след като го лекували със студени компреси, вместо топли, за корема. Та малкото пуфи се намушило под злощастната пейка, която била готова вече да я нарекат и скамейка, само някой да се престраши и да седне на нея, намерило спора, подушило го, но нали горкото било с нос запушен, нищичко не усетило. Не се чудило дълго какво е това странно нещо и го замъкнало в къщи. Още не влязло със спора в уста и в дома се започнала грозна кавга. Стопанинът се скарал на свойта благоверна, развикал се каква е тази ужасна воня, проветрява ли се тази къща или не, а съпругата си стискала носа и дума не изрекла,  защото за да отвори уста и да говори в своя защита тя трябвало да си пусне носа, а не можела просто така да го стори и затова излезли да се карат на двора... Може и досега оживено да спорят, кой крив, кой прав, да не могат да решат, може и вече никак да не си говорят. Може и... Едно ми е ясно обаче... не е добре кучето ви да хваща хрема, не го лекувайте със студени компреси, ако го заболи корема.

Ако има някой, който да е доволен
след цялата тази миризлива история
това е зелената пейчица в парка,
която от тогава все е заета,направо е ангажирана
от ранна пролет та до късното лято, естествено и наесен, а случва се и през зимата!
 

Здравей, Марти!

Дожаля ми за милия спор,
дето миришел на пор.

В крайна сметка дали тези хора
са го пуснали вкъщи, или скрил се е в двора -
и оттогава в нещастната къща
всеки спори, крещи, на всички се мръщи.
И каква ли съдба го очаква, уви-
май трябва без милост да го унищожим.
А то иначе - всичко ако прощаваме,
ако шанс се стараем и на злото да даваме -
съчувствие, милост ако проявим,
доброто в нас скоро ще унищожим.

Поздрави, мила Марти! Усмихнат и слънчев, празничен ден!

Усмих, усмих :)

благодаря за влизането в ритъм и смисъл:) измъкнах го за ушите от архива и за малко да се изпокараме :)) нещо ми стана сръдливо
Затова смятам,
че спор смрадлив като този
трябва да се зарови вдън земята
и отгоре му да се посадят рози,
струва ми се от него би се получил чудесен тор!

(а може и пасифлора:))

Усмихнато да ти е в новата учебна година и по-малко спорове смрадливи да има!