Постинг
09.09.2015 09:09 -
Влак за небето
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2906 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2015 11:00
Прочетен: 2906 Коментари: 10 Гласове:
13
Последна промяна: 09.09.2015 11:00
Синият влак композиран накрая -
олющен, един такъв... никакъв.
Търся табела, за къде е не зная...
Ето! Пише: "За небето отлита".
Пише си ясно. Но аз се помайвам.
Може да е зрителна халюцинация.
Mоже просто да ми се иска - отчаяно.
Може да е надраскано от хлапаци.
Може - не може... Я скачай във влака!
Всичко в него редовно изглежда.
Мръсничко, занемарено, зацапано,
значи и да пътува има надежда.
Значи има шанс да е влакът реален!
Чакам свирката и съм изтръпнала.
Чак главата ми запулсира банално,
а сърцето ми просто ще хвръкне.
После оглеждам се - пусто е, празно...
Двама старци в купето в средата,
с очилата, с бастуните, с таблата,
хвърлят зар и си гледат играта.
Двама влюбени в купето последно,
ръцете си вплели до бяло, до болка,
само в очите дълбоко се гледат.
Бяхме ли двамата с теб... толкова?
Началник гарата стои на перона,
вече бузите си надува...Виждам те!
Тичаш към влака през релсите- спомени,
мяташ се в последния миг. Свири...
...Потегляме. Трябва, трябва дъх да поема,
гледам как приближаваш към мен.
Трябва, трябва в ръце да се взема,
не зная къде съм. Нощ ли е? Ден?
Този влак, аз си знаех, за нас е.
Само нас той е чакал във времето.
Това пътуване ще е моето щастие -
ти и аз, без житейското бреме.
Надникни във очите ми, сменят се -
облаци, слънце, комети, звезди.
Тръгваме! Литваме, литнахме, смеем се-
безгрижен смехът ни ефира сребри.
Ние сме, двамата с тебе сме, истински.
Този влак към небето е наш.
Този влак аз ли си го измислих?
Някакво бягство, миражен шантаж?
Не искам да зная, да мисля не искам.
Черните релси се втурват в небето,
само ръцете ти силно съм стиснала
Само как бие, ще се пръсне сърцето!
Пушек се вие, птици прелитат,
облаци плъзгат се цветни и бели.
Нищо не казвам, нищо не питам
щом към небето с теб сме поели.
Сини макове между релсите бягат,
сини, сини като ризата твоя,
после сини в ръцете ми лягат.
Спомен от небесния влак. Моят.
На перона съм. Празно е. Рано е.
Тук и сега. Обикновението на дните.
Няма влак. Няма табела. Няма те.
Само едничък син мак в косите ми.
*скъпо ми наивно стихотворение от 2005 г.
*скъпо ми наивно стихотворение от 2005 г.
Разкошно е, Доре!!
Точно щях да питам сега ли си го писала и видях долу...
цитирайТочно щях да питам сега ли си го писала и видях долу...
Старо, но златно - нескромно да отбележа ;)
цитирайО, да, наистина е златно! Такъв вихър от чувства, такова усещане за движение, за устрем нагоре - свят ми се зави...Хареса ми това завръщане в края към "обикновението на дните ни" - приземяването на мечтите само подсилва копнежа по тях и по небесните пътища на земната ни любов.
Поздравления, скъпа Марти!
Слънчев и необятно син да е денят ти! Прегръдка!
цитирайПоздравления, скъпа Марти!
Слънчев и необятно син да е денят ти! Прегръдка!
Поздрави !
цитирайСин мак! Фантастично!
цитирайМного ми хареса това мечтание за полет извън житейското бреме!
И олющеният син влак...хубавите неща са простички, даже олющени...
Хубави почивни дни, Марти! Обичам да поглеждам света през очите ти:)
цитирайИ олющеният син влак...хубавите неща са простички, даже олющени...
Хубави почивни дни, Марти! Обичам да поглеждам света през очите ти:)
кара ме да се усмихвам с цялата тази задъхана наивност, девойско едно такова, бляново-забляново:)
благодаря, ВЕн!
цитирайблагодаря, ВЕн!
Поздрави!
цитирайлогично ми се е виждало, щом релсите са през небето, маковете са сини!
цитирайДа, простите неща - убежище за сложните натури...А се наусложнихме и къде, къде да се скрием...В някой стар син влак за небето:)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 11582
Блогрол