Все повтаряха:

Приличаш на татко си.

А сега на кого да приличам?

И се разлитат - плахи птици - чертите ми,
и лицето ми на сълзи се разтича.





https://doragspd.wordpress.com/2013/05/

Задушница е чудесен повод да си спомним за близките на сърцата ни хора, които сме загубили и които в ежедневието толкова ни липсват. И ето сега - на празника, е време да извикаме пак любимите черти, да ги възкресим в спомените си, да се слеем с тях - и да ги отнесем в сърцето си до следващия ден за среща на душите. Това е смисълът, това е надеждата! Светла да е паметта на твоя татко! Хубаво стихче си му посветила, Доре! Прегръдка от мене – с обич и съпричастност!

Поклон пред нашите незабравими близки... с обич и благодарност !
Родителите ми починаха млади, но не е минал и ден през тези години,
в които да не съм усещала силата и подкрепата, неизмеримата
им любов близо до себе си, в сърцето и душата си...
за мен също винаги са казвали, че много приличам на татко... може би
повече, отколкото е видно... а с времето улавям тази прилика в сина ми,
и ми става толкова мило... извини ме... това ми напомни стихът ти -
толкова обич и тъга...
Поклон !

Поклон!

Бог да го прости...

Искам да ви оставя едно стихотворение с друго настроение, което днес почти си помислих, че аз започвам да пиша...това, защото ядох и ядох череши!

А то е вече написано и е прекрасно, и е на Мария Донева

Май


Ям череши и плюя костилките
с неотменното право на жител
и поклонник на късния май.
Във зелено покарал навсякъде,
тротоарът се пука и диша.
Разсъблечени, само по пролет,
по ръце, по крака и по радост,
се разхождат момичета, щъркели,
шадравани, небета и къщи.
Аз си махам предишните думи
и езикът ми, гол при черешите,
с цяло тяло вкуса им прегръща.