Ако си цвете сред овцете, престори се.
Листенцата си разроши и раз вълн увай вид.
Стани овца, с близалцето си блей,
люлей се и върти глава насам-натам...

Не всяко цвете има си бодли,
а сред овцете цветето ще оцелее
единствено ако е от вид,
научил се със стадото да блее...














...или пък по високото цъфти,
там дето няма да се изкачат овцете...

след своя срок, а в тоя оглупял свят овцете, Дора, оцеляват в същия разточително малък процент като цветята.
Знаеш, и двете са ми скъпи като образ, символ и живост.

и конкретен пример, Мире, за Петя ми е стихчето наречено...Цвете сред овцете...Метафора взаимствана.
Глобално си права.

хората, хоратаа... в нас си е проблемът. Иска ми се да не се гледа вече глобално на това, затова и съм настойчива, прости ми, Доре.

и асоциации и прочетох коментара... да, метафората на Петя...
Цветовете нависоко имат други проблеми, овчиците - също...
Но написаното има съвсем друг подтекст, разбира се.
Поздрави и за чудните снимки, Марти !

"Цветето" Петя... Какво ти разбира една третокласничка от високо и ниско, от трева и цветя, от цвят и овца... А стихотворението, което написала тогава, те кара да настръхваш като пред нещо свръхестествено...
Сатирата ти, Марти, ми хареса, но ме и натъжи - няма начин цветенцето "с близалцето да блее", нали? Нито да се качи само нависоко - то е полско цвете, не дърво. Е, съдбата му е предопределена - независимо от добронамерените ти подсказванки...
Чудесни снимки - почти повярвах в силата на оцеляване! Поздрави, Марти!

и решението, лошо е зрението за нас самите, повечето хора нямат очи за себе си, собствените си недостатъци откриват единствено у околните и обикновено те ги дразнят най- много...грешна и тежка природа човешка

от безсилие ми е стихчето, не ни е обеца на ухото Петя, не си взимаме поука, хората все така са склонни да клеймят и осъждат различните, с такова настървение, което не би понесло ни едно цвете...

няма как да мимикира цвете сред овцете, то все ще бъде сдъвкано, мъчно ми е...непрежалима е