Наедрява денят. Хубавее.
А нощтта се смалява, смалява...
Просто щастие е - живеем.
Пролетта за престол настоява.

Пролетта се предчувства, усеща...
Изгрев - розова риба в небето...
Звънък вятър чертае в насрещното
траектории поразително светли.

Пролетта се подушва.  Ухае 
някак ново, лилаво и чисто.
Пролетта е първично незнание.
Чисто ново небе с бели листи.

Хубав стих и снимка.
Поздрави, Марти !

Живее ми се в светлото. Прегръдки!

Пролетта се подушва. Ухае
някак ново, лилаво и чисто.
Пролетта е първично незнание.
Чисто ново небе с бели листи.
Ами наистина може да се подуши...да се усети и с носа, и с кожата...Пролетта е толкова близо...и, ох, още тъй далече... Хубави стихове, въздействащи! А снимката е вълнуваща! Поздрави, Марти!

направих му 20 снимки поне, а стихотворението си дойде с него:)

Поздрави, Таня!)

Светлото печели минутки, часове...Прегръдки, светличка!:)

цветовете вече са пролетни, но като излязох днес...ама леден вятър брули!

Благодаря, Вени! Поздрав!

Благодаря ти

Усетила си пролетта - млада, чиста, невинна, нетърпелива да поеме щафетата. И слънцето наднича пролетно, напук на острия вятър. Много красив изгрев си уловила, Марти!
P.S.Тази сутрин видях при теб чудесен лебед, много ми хареса.

Поздрави, Жоси!

Да, имаше един лебед на профила...най-доверчивия, който ни обикаляше, пак ще го покажа...имам едно инспирирано от срещата с лебедите текстче в чернова. Поздрави!