Истината е Пепеляшка.
Напъдена до огнище загаснало.
Лъжата и е мащеха.
Глупост и Алчност - сестри.
Големи и недодялани, с бузи и блузи алени.
Те крещят, сочат с пръст и се смеят.
Пепеляшка мълчи и яде пепел.
Пепеляшка търпи и слугува.
Истина.

За бала и принца не знам,
откак феята-кръстница не се вясва,
Пепеляшка все си е там, 
забутана в кухнята на света Пепеляшка...

Понякога само на пътя ни
блясва кристална пантофка
и колкото и крака си да тъпчем...
Не става, не става...Неловко
се чувстваме и забравяме...
Пепеляшка, пантофката,
приказката.
С Глупост и Алчност е весело,
шумно и без изисквания.

Така си е..И е красива дори без да я прави някой по- красива! Но се замислих сега, гледайки на нея като на Пепеляшка, че е добре все пак някоя кръстница да я лансира някак.И се намират сякаш..За нейно щастие и..това на принца- Живот.. :)
Привет, Истинна!:)

събудих се с този текст в главата и седнах да го запиша...Снощи попаднах на част от един филм, български, не съм сигурна, но май беше "Адио, Рио", та там хванах една реплика - "Като видя, че някой гледа телевизия и ми се догажда"

днес една друга мисъл ми се вклини - "Всеки век има своето средновековие" Станислав Йежи Лец...мдаа, приказни времена доживяхме


Благодаря ти, Стеф! А дано принцът се усети:)

"Понякога само на пътя ни
блясва кристална пантофка
и колкото и крака си да тъпчем...
Не става, не става..."
После се чудим, защо си разваляме настроението, щом се опитваме да играем чужда роля...
Поздрави!
П и е р

с поетично откровение, лека тъга, сатирични нотки,
философски нишки... талантливо и силно !
Поздрави, Марти !

И все пак - да сме благодарни, че тя е там, някъде в ъгъла наистина - низвергната в пепелта, но реална, съществуваща - и това е надежда. Все ще се намери някой принц да я изтупа от праха и да й подаде изгубената пантофка, за да заблести пак с цялата си красота и величие... По-страшно е, когато от всеки ъгъл ни се зъби някоя неприветна истина - и се чудиш коя е истинската. Защото същият този Ст. Лец има и друга една знаменита мисъл:
"За истината е най-тежко във времена, когато всичко може да бъде истина."

Поздрави, Марти! Стихове, които те карат да се замислиш - благодаря ти!

Поздрави, Пиер!

Мрачни са приказките на средновековието, а ние само си мислим, че сме излезли от тъмните векове:(

благодаря ти, Таня!

...дано все още е разпознаваема, пантофката става единствно на нея...колкото и истини да ни пробутват...тежко е, така е

сама се натъквам на бодливите му граници...Първо явно трябва сама да се убода, та да пиша така...Всъщност филмът е бил "За къде пътувате", тези дни се принудих да гледам телевизия, заради новините и си се разгневих...Благодаря ;)

Тъжно, та чак боли... Търпи и за да я избави някой ( принц, вълшебник, някой, който знае, че ключето към истината е вътре в нас...), трябва да има куража да попадне в непознатите и познати територии, да поеме по пътя, да може да плати цената. Но - и тогава не е сигурно...
Поздрав за силното стихотворение, Марти! Горчива приказка разказваш.

направо не ми се говори, толкова няма смисъл...затова предпочитам да блея в небето, тези дни слънцето прави всичко възможно да ни отвлече вниманието от земните теми - горчиви и тъжни

Поздрави

докато не опре нож о кокал, до там е весел всеки тъпоъгълен мъдряга. Добре си го казала...

Много им меки кокалите ;))

А си мислех тези дни, че и спящата красавица е истина, и Снежанка, и Червената Шапчица даже, Магарешката кожа, Бел, Елиза, затворените в кулите Рапунцел или Цветанка...за всички приказни героини от детството важи!

основно са по народно творчество.