на верните

Всички, останали верни на сърцето си,
рано или късно изгарят.
Звезди, които дълго  ехтят и светят...Греят

А ние, другите,  кръжим отдалечавайки се...
Откъснати, бездомни...Не смеем върху слънцето да паднем.

Да, не сме герои...Но защо пък трябва всички да изгорим...Все някой трябва да се разхожда по тучните поляни на 150 млн. км. от Слънцето, да бере маргаритки, да изплаква неверността си и да съчинява хвалебствени стихове за жизнеспасителното небесно светило...
Не се укорявай, мила Марти, Господ си знае работата - и на всеки е определил място и значение под слънцето - дори и на най-малката буболечка. Така, де...Или поне така се казва:)))
Оценявам порива ти към красивото и към свободата - и се опитвам да те провокирам - май нескопосно, нали? Прегръдка, мила Доре! Хубави предпразнични изживявания!

изгорелите, падналите - дето не умират. Не се укорявам особено, често се налага да изневерявам на сърцето си и просто съм такава - страхливка. Съвсем вярно е това, което ми пишеш, всеки си има място и роля, има кой да съди. Благодаря ти за отношението към стихотворението! Добри дни!