На глупав човек всичко му изглежда глупаво. За умния обратното не важи. Обикновено умният отстъпва. Стената в гръб мълчи. Какво да каже?!
Помагат ли стените за разстрели, щом неразумните са безрасъдно смели, а умните, о, те отстъпват,  опират гръб в стената и замлъкват.



За Хелоуин и будителите, за кой ли път, но пак така...тук

до гуша ми е вече от умнягите, които провиждат само глупост наоколо, когато единственият белег на по-умния е и винаги е бил умението да прояви относителна снизходителност към глупостите. По-умният може да смаже носителя на простотии с три думи или с една, но не го прави... защото познава милостта. Тази висша добродетел.

само от семпли хора съм чувала - "вижда ми се много глупаво", обикновено за неща, които не разбират...а инак за мен обяснението за вездесъщата глупост се корени тъкмо в максимата - "ПО умният отстъпва". Така съм възпитавана, вероятно повечето от нас. Едва ли не отстъплението е гаранция за това, че си умен...От друга страна - а да не отсъпва де, като го стрелят с глупости ежеминутно...докато се намъдрува...тук ми идва другата максима - "Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват", та може би лудост е едното спасение - сиреч изкуство!;))

Мразя конформизма. По-добре изправен до стената, отколкото облегнат на нея:))) Хареса ми интерпретацията на думите:)))
Мразя глупостта /е, поне онова, което си мисля, че е глупост/ - и когато я усетя, почти винаги проявявам невъздържаност. По принцип обаче смятам и себе си за глупава - във всички смисли, които разглеждаш, Марти, включитено в този, че все така се случва мене да изправят до стената. Но и оттам ще ти кажа: мразя конформизма във всичките му проявления. Поздрави и усмивки!

а още по- широко погледнато, на това отчасти дължим и подмяната на света си...глупавите се изживяват като умни, щом никой не им противоречи. Царство на глупостта и самодоволството...Безкрайната толерантност и търпение ни правят безкрайно лоша услуга, но за себе си мисля, че е късно да се променям. Поздрави, Вени!

бяхме на пленер в Силистра, от кръжока по рисуване в Бургас. Правихме що правихме, разходихме се, видяхме Дунава, рисувахме, дойде време да се прибираме и се качваме на рейса - имахме си запазени хубави предни места. Отивам аз да сядам, гледам,че е заето - една госпожа се е разположила и се прави, че не ме вижда. Казвам и -това е моето място, ето билетчето - едно розово такова, с написани на ръка цифрички. Тя ме поглежда надменно и ми отговаря - когато ги вдигнеш от моето място, тогава ще стана от твоето...Почвам да се оглеждам за помощ от шофьора и нашия преподавател - да е жив и здрав, много свестен, добър човек - ме праща да седна отзад - на последната седалка. Да не се конфронтирам...та така. Хора на изкуството, подрус-подрус, на последната седалка на житейския автобус...а пътят Силистра-Бургас е дълъг, особено като си на 14, почти колкото живота;)
Хубав празник, Мире!)

Трябваше да отида, децата имаха програма, но нещо не успях. Хубава вечер и на теб!

Почти днешен:) Чакам си детето да се завърне от Хелоуин, правя жито за Задушница и не спя като същ будител ( т.е. родител)

Цял живот съм - добрата, разбиращата, прощаващата и т.н. Но вече надигам и аз глас.....понякога :-). Или поумнявам или оглупявам, не зная. Опирането с гръб в стената и замлъкването рядко води до удовлетворение. Остават едни недоизказани думи, които се трупат като утайка... Но понякога наистина е по добре да замълчим според ситуацията и хората около нас. Май започнах да философствам, но стихът ти ме накара да се размисля и да се върна назад във времето. Поздрави, Марти!

И аз си мълча, просто безсмислено е да спориш с "радиото". А това със стената не е наказание, там стоим със стиснати зъби, защото не можем да променим света, но и света не може да ни промени. И тогава не боли. Усмивки!

възпитавам и отглеждам огромно търпение през последните 20 години, отнасям се любезно и толерантно, очаквайки подобно отношение, но не би. За мълчанието обаче съм убедена, че е единствения изход. Не мога да воювам с кавги, подмолни номера и клюки. Не ме бива, не ставам. Поздрави! :)

като се наложи дълго да опираш гръб, поизтърква се, направо отстъпва...и така пак има въздух, повече простор пък се завъжда...Шегувам се, но сериозно:)

Много ми хреса стихчето! Сетих се за една сентеция ,не помня от кой беше.. : " За умният никак не е трудно да се престори на глупав. Обратното е невъзможно." :))

играем, играем, какво да сторим...чета сега едно стихотворение -

Ноември

“Вече знам какво, освен дъжда,
ме очаква през ноември...”
Михаел КРЮГЕР, “Календар”

Горят последните листа в ръжда,
мъгла сребриста мокър вятър гони
и ледената влага на дъжда
се стича по оголените клони.

Не есен – сив ноември зъзне вън,
денят е сив и времето е сиво;
и пролетта, и лятото са сън
и нещо плаче, нещо си отива...

Ноември е... Сбогуване и стон
е всеки миг и вече ми се струва,
че в този месец по жесток закон
си тръгва всичко, всичко се сбогува.

И вече знам какво, освен дъжда,
ме чака през ноември. Ще е ледно,
последните листа ще са в ръжда,
отчаян дъжд ще плаче за последно.

И ако кажа “сбогом” в слънчев ден
– на май в цъфтежите, на юли в зноя –
за миг ще духне вятър вледенен
и вън ще е ноември. Оня, моя...

Валентин Чернев

да го прочета на един рецитал?!
като те цитирам, разбира се...

Прочети го

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=171817