Отнякъде мирише на пожар. Вилнее вятър, а дъждът се бави. Дъждът тренира за пожарникар във близки някои на нас държави. Дъждът вали на метър и сантим и дъждомерите не го удържат. Дъждът размазва всеки ярък грим на лятото, което е на ъгъла.   Дъждът се учи с вързани очи - когото пък нацели в крайна сметка. Дъждът удави лятото почти. Хвърлете му спасителна жилетка!

Няма закъснели стихотворения за лятото - за него винаги може да се говори и като за спомен, и като за ново очакване.
След толкова дъжд това лято - пак дъжд...през есента. Дъждът е пожарникар...да, три месеца давеше лятото, сега се е заел да гаси есенните цветни пожари по дърветата. Хубава метафора! Поздрави, Марти, с пожелание все пак за по-малко активност на работния дъжд!

Промъкнал се на пръсти, без да го чуя, и леко обиден ме посрещна ей сега; надниквам навън ... тананика си.
И преплувал през двора,
на балкона ни пя,
без да знае умора
дълго, дълго валя.

Приготвям спасителната жилетка за лятото - синичка на цвят, а как иначе? :)
Поздрав за хубавото стихотворение, Марти, помня и други твои дъждовни настроения. Хубави почивни дни и прегръдка!

Дъждът, като пожарникар:)) Ново амплоа:)))
Записвам си го!
Поздрав, Доре!:)

но след като спре, невидима ръка поправя грима. Оцветява го с нови, свежи цветове... и всичко заблестява!Хубав стих. Есента размазва и оцветява едновременно. Много ми харева,, Марта. След дъжд цветовете са още по ярки и красиви, по-вълнуващи
Бъди себе си! Усмивки и прегръдки!!!

с лек сарказъм съм вкарала дъжда в тази роля, един ден насреща горя пожар, а дъждът се лееше в съседна държава, не дойде навреме да загаси пожара...затова пък като не го викаш, все беше на линия и безмилостно давеше лятото

поздрави!

всички облаци разгони, подреди, композира небето и ни подари фантастичен изгрев...Аз си мислех за жълта жилетка за лятото, така се сливат почти :)

Благодаря ти за твоя чуруликащ дъжд:)

с подигравчица лека, пишман пожарникар :)

Поздрави, Тине!:)

бавно да си отиват цветовете на есента, по-дълго да ни греят

Благодаря ти!

Свърши лятото – някак внезапно и просто.
Крадешком хвърли поглед към своя часовник –
да се сетя, че аз съм му тука на гости,
че съм – как му се казваше? – просто летовник.

За броени минути изстина морето –
не приспива с вълните, не мами, не гали;
двете чайки в небето са два силуета
– като черно везмо върху жълтия залез.

Свърши този сезон, избеля синевата,
всички лодки внезапно от път се прибраха,
виси гроздето зряло отвън на асмата
и изсъхнал – сафридът под старата стряха.

Май е време да тръгвам.
Отдавна е време!
Колко още да дремя пред празната маса
и какво от морето за спомен да взема –
малка мидичка или на гларуса крясъка?

Не, ще плувам за сбогом на залива в синьото,
ще се гмурна дълбоко – дъхът ми да спре...
И ще нося в ухото си цяла година,
като спомен за лятото – капка море.

Валентин Чернев

Аплодисменти!!! Това е от ния стохотворения, в които музата е ва най- добрата си форма.Много ми хареса!

Реверанси с ресни;))

Радвам се, че го определи така - тъкмо си е музно, тъй се изтърси;)