Постинг
11.08.2014 09:52 -
Предварително стихотворение
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3229 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 11.08.2014 09:58
Прочетен: 3229 Коментари: 16 Гласове:
17
Последна промяна: 11.08.2014 09:58
И още е рано за жеравни клинове
и за щъркелови ята.
Годината бавно си тръгва,
петите и стъпкват пръстта,
а пръстите връзват Слънцето,
подобно златно хвърчило.
Невидимо го задърпва -
така
отива си всичко мило.
И още е рано за зимните млинове,
за бъдник в огнището, коледни свещи.
В лицето небесно се плисват птици.
Рано е още.
Горещници.
юли 2006 г.
и за щъркелови ята.
Годината бавно си тръгва,
петите и стъпкват пръстта,
а пръстите връзват Слънцето,
подобно златно хвърчило.
Невидимо го задърпва -
така
отива си всичко мило.
И още е рано за зимните млинове,
за бъдник в огнището, коледни свещи.
В лицето небесно се плисват птици.
Рано е още.
Горещници.
юли 2006 г.
Няма по-хубаво време от горещите августовски вечери... точно защото "годината бавно си тръгва".:)
Горещниците не са юлски, но ще премълчим щом сме нестинари по пясъка:))))
Привет, Доре! Ще посетя скоро за един ден Стара Загора по пътя надолу.:))
цитирайГорещниците не са юлски, но ще премълчим щом сме нестинари по пясъка:))))
Привет, Доре! Ще посетя скоро за един ден Стара Загора по пътя надолу.:))
"подобно златно хвърчило"!:)
Ех, лято е, все още!:))))))
цитирайЕх, лято е, все още!:))))))
отронени жълти листа; правя се, че не ги забелязвам; Горещници - казвам си; още го няма в небето голямото тъжно Л:
В лицето небесно се плисват птици.
Здравей, Марти! :)
цитирайВ лицето небесно се плисват птици.
Здравей, Марти! :)
Рано е още..но се усеща есента.
"...отива си всичко мило".
Хубави стихове! Поздрави!
цитирай"...отива си всичко мило".
Хубави стихове! Поздрави!
горещниците тази година са августовски...точно тази разтеглила се седмица - слънцето има това свойство - разтича, разлива, разтяга миговете...най-дълбоката зима и най жежкото лято владеят най-бавното време
и аз съм се загледала на изток с поглед, който копнее да се напълни с море:)
цитирайи аз съм се загледала на изток с поглед, който копнее да се напълни с море:)
и още каквото там силно може да се каже
гледам да застана на централния летен площад и хубавичко да е огледам, да го усетя
цитирайгледам да застана на централния летен площад и хубавичко да е огледам, да го усетя
и аз всеки ден забелязвам писмата на есента, а не държа лятото да си тръгва и му се наслаждавам, доколкото успявам
Вчера се плискаха лястовици - на вълни, на вълни - вече си нотират жиците - композират песента на отлитането
здравей, Мег
цитирайВчера се плискаха лястовици - на вълни, на вълни - вече си нотират жиците - композират песента на отлитането
здравей, Мег
първото усещане за есен е в най-дълбокото лоно на лятото
цитирайОстават ни миговете, които създават спомени. Чуден и слънчев август ти желая, Доре. Усмивки!
цитирайкомпозират песента на отлитането
Прекрасен е, Марти!
Щастливи летни дни, с морско случвани хубости! :)
Нека е все така красив и благороден август!
цитирайпо петолинията :)
Щъркелите вече поеха...
Поздрави, Меги!
цитирайЩъркелите вече поеха...
Поздрави, Меги!
възитително :)
цитирайсестрице!
цитирайhttp://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=121555&mode=thread&order=0&thold=0
цитирайДовиждане…
Аз очаквах всеки нов
том Валериев-Петров.
Щом излезе, го купувах.
Щом го вземех, го празнувах.
Той ми даваше надежда,
че умът не се разрежда,
че и в късните години
в умствените ни градини
може да се ражда плод.
Че полезният живот
продължава и при-вечер.
Светложълта книга вече
знам ли, ще ли да излезе?
Светложълтото залезе.
Може би една? Последна.
Странно ми е да погледна
и да знам, че на лавицата
вече крайна е редицата.
И че авторът не диша.
И сега това ви пиша,
и съм сигурна, разбирате,
не за глупаво намирате,
не за евтино изтъкване…
Нямат думите помръкване.
Не и топлите. Любимите.
Светлина голяма имат те.
Авторът им се сбогува.
Приказката съществува.
Стиховете и поемите.
Само трябва да ги вземете,
за да могат тези чисти
думи пак да се разлистят.
Тази приказка е цяла.
Тя започва отначало
с всяко възхитено четене.
И не е умрял поетът, не.
И ако в момента плачем,
то е от тъга, обаче
книгите са кът за свиждане.
Господин Петров, довиждане!
Мария Донева
цитирайАз очаквах всеки нов
том Валериев-Петров.
Щом излезе, го купувах.
Щом го вземех, го празнувах.
Той ми даваше надежда,
че умът не се разрежда,
че и в късните години
в умствените ни градини
може да се ражда плод.
Че полезният живот
продължава и при-вечер.
Светложълта книга вече
знам ли, ще ли да излезе?
Светложълтото залезе.
Може би една? Последна.
Странно ми е да погледна
и да знам, че на лавицата
вече крайна е редицата.
И че авторът не диша.
И сега това ви пиша,
и съм сигурна, разбирате,
не за глупаво намирате,
не за евтино изтъкване…
Нямат думите помръкване.
Не и топлите. Любимите.
Светлина голяма имат те.
Авторът им се сбогува.
Приказката съществува.
Стиховете и поемите.
Само трябва да ги вземете,
за да могат тези чисти
думи пак да се разлистят.
Тази приказка е цяла.
Тя започва отначало
с всяко възхитено четене.
И не е умрял поетът, не.
И ако в момента плачем,
то е от тъга, обаче
книгите са кът за свиждане.
Господин Петров, довиждане!
Мария Донева
Търсене
За този блог
Гласове: 11582
Блогрол