Не се бой от забравата, не се страхувай от заминаването.

Няма нищо по-сигурно
от това, стараейки се да не мислиш за някого или нещо,  непрестанно
да  мислиш за него.


Красотата е онова това, с което не искам никога да свикна,
въпреки пролетното и изобилие, пиршеството на светлината и
всички черешови, ябълкови и крушеви конфети,
които вятърът на априлските дървета завихря и ръси отгоре ми.

Виж, слънцето мисли за всички ни еднакво
и изобщо не се опитва да ни забрави.

Към него пътуваме.

Понякога безгрижието ми се смее и пищи от възторг
като мачуган, който се люлее силно на люлка...
Колко е хубаво да си малък.
А ние сме малки, толкова малки...
че дори не сме били умни достатъчно дълго.



Има кой да се погрижи и за теб
и за мен.
Знам.
Има някой голям, който е 
там, откъдето всеки ден изгрява
моето, твоето, нашето слънце.



www.youtube.com/watch

 

Не бях се замисляла - наистина са конфети, които кацат по лицата, ръцете ... и идва празничното.
Поздрав, Марти, много ми хареса стихотворението! И финалът ... спокойствие и усещане за хармония, за някакъв Висш ред носи, сякаш бели конфети се стелят отгоре ти!

За първи път дъщеря ми препоръча книга - "Вината в нашите звезди" - чета я от вчера, много трогателна, умна и красива книга - горното е провокирано от нея.

Този, който изгрява слънцата ни, ни е дал най- големия дар- да сме големи и да изгряваме нечии слънца; и да сме в същината си малки, спокойни, че Той ще се погрижи за нас.Благодаря му за това и за красотата, с която ни обгражда!
Весел празник, Приказна! :)

Няма нищо по-сигурно
от това, стараейки се да не мислиш за някого или нещо,
непрестанно
да мислиш за него.
--------------------------
сигурно е излъчване от звездите.
няма кой друг да е виновен:).

Да, нали - да си малък и безгрижен. Аз голяма не мога да бъда, на вид само може и да го докарвам.
Светли празници, Стеф

Децата са невинни, а ние сме негови деца. Звездите са къде-къде по-високи, големи и способни да поемат и понесат вина без това ни най-малко да се отрази на блясъка и недостижимостта им ;)

Бих дал стойност на нещата
не според това което струват
а според това което означават
бих спал малко и бих сънувал повече
бих тръгнал когато другите се спират
бих стоял буден когато другите спят
бих слушал когато другите говорят
с усещането че ям шоколадов сладолед
Бих убедил всички мъже и жени
че са ми любимите
и бих живял влюбен в любовта
На хората бих доказал колко грешат
когато спрат да се влюбват като остареят
без да осъзнават че остаряват
когато спрат да се влюбват
Възрастните бих научил че смъртта
не идва със старостта
а със забравата

трис