три месеца без татко




Къщите са изоставени. Стълбището на моята къща на детството рони мазилка, пропуква се. Влагата е навсякъде. Зимата се е настанила като да векува. Няма кой да запали печка. Няма за кого да запалим печка. Не ми се влиза, не ми се остава. Тишината на изоставените къщи е тежка като камък. Снегът е бил в дворовете. Оставил е кокичета. Единствена усмивка.






жасминовите храсти край оградата спокойно бяха отворили цветчета в средата на февруари

НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ



Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.


И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...



Константин Антонов

И ще стават все повече...занапред!
За да отразяват усмивката на онова, което носиш в себе си!:))

/аз варосвам всяка година дядовата къща. Само бяло...
Имаме стара варнИца. Цъфтящите из целия двор цветя придават веселието си на къщата!:)/

но има и нещо много мило споменно и нужно
за човешката душа - топло носталгично ...
Кокиченцата и жасминовите храсти
ще посрещат и изпращат ... ще очакват всяка пролет.
Животът в къщата, всяко посещение
ще я съживява и стопля до следващия път ...
Как те разбирам, Марти ...

Те са сигурната защита на старата къща и знак, че нежността и топлината са там и така ще бъде въпреки някои превратности. А сърцето е стара къща- всичко пази- всеки образ, всеки миг, всеки топъл спомен - от този дом не си отива никой, който е посадил дърво и цвете.

П.!

Случи се така, че загубих моя междувременно, болката не ми е минала, не мога да говоря за това, мога само да добавя кротките сълзи на дете, загубило своя татко към твоите. Прекрасни кокиченца.

Благодаря ти за хубавото стихотворение.

и в двата двора - маминия и татковия...
Хубаво правиш, Тити, че ходиш и оживяваш дядовата си къща. Татко се опитваше до последно да поддържа бащината си къща, но за съжаление не му стигнаха силите и сега като видях къщата - все едно е подпухнала от плач

сега ми беше така празно и студено, и къщата се руши и дворът пустее - само кокичетата се смееха.

Благодаря ти за разбирането.

Има едно стихотворение, което сега пак искам да си припомня, на Димитрина Баева е

Вдъхновена творба е кокичето.
Как изваяна е белотата му!
Подозирам, че то е зеница,
през която ни гледат отнякъде.


И цвета му – присъда на мъртвите
над света ни приемам безропотно.
Да признаем пред себе си – всъщност
няма нищо по-бяло в живота ни.

Напоследък натрапчиво мисля:
ако някоя вечер целебна
се покрие земята с кокичета
може би ще осъмнем спасени.


Благодаря ти за доброто, Стеф

Приеми моите съчувствия. Аз не знам защо и как пиша, сякаш, за да се подредя.

И това, ти го знаеш, де....
Бащите са незаменимите мъже ....

Къде си, татко ? Снощи те сънувах.
Пък сънищата са пропуснати минути...
Изгубена съм. Сто реки преплувах,
и извървях небесните маршрути.

А днес се припознах. Така направо,
затичана след спомените живи . . .
Ходи по - бавно, трудно те настигам !
Гори тревата. Стъпките ми – боязливи.

Нали така,.. момичето на татко. ..?
Защо тогава празна е душата ?
По ризата зеленото проблясва.
Кого с ръка поглаждаш по косата...?

Изгубена съм, татко. Вече остарявам
Една надежда в шепата държа.
И ще я пусна. Малко по- нататък.
Да те достигне в Горната земя.

А ти си горе. В облак някой.
В дъждовна капка. В рогче от Луна.
Аз разпознавам добротата, татко.
Нали съм първородна дъщер

Няма сняг при нас и Снежанките са съвсем унили. Татко ми беше разправял, че е нарисувал на една картина мен преди да се родя. Чудех се защо не съм зеленоока, след като момичето на картината е такова. Години по-късно, вече пораснала, гледах първото филмче на Дисни - за Снежанка и разбрах, че татко я е прерисувал. Била е Снежанка на портрета, с червената панделка и снежнобялата усмивка. Сега като си ходих за струването си я прибрах.
И аз съм първородна дъщеря, в сърцето ме нацелва твоето стихотворение.

все ще се припознаваме, липсват,ужасно липсват, обаче дребните виждаха и разговаряха с татко до момента, в който имаха сетива за невидимото - 2 - 3 год. , а аз съм убедена в някой вселенски шоркът са. Редом.

Ти си имаш прекрасни доказателства за живата приказка - да са ти здрави и щастливи!

Тъгувай си, Доре...
Отиват си нашите, остават ни спомените...

дъждът е спътник на тъгата

Светла и вечна да е паметта му!
Разплака ме.
Минаха повече от 31 години от смъртта на мама и повече от 15 от загубата на татко.
Болката и мъката не отминават.
Разплакаха ме думите ти.
Няма ги! Няма кой да запали печката.
В студена къща, в която ги няма любимите хора как да влезеш?

Така хубаво си ги подредила, че сълзите едва удържах.
Поет със сърце е оставил баща ти след себе си ...

Всички си тръгваме рано или късно, но човек никога не е готов за загубата и за голямата празнина, която следва. Аз пак хвърлям думи, пълня, пълня - но дупката си стои. Винаги ще ни е празно и пусто без тях, но си мисля, че любов е решението. Да запълним празнините със светли мисли и чувства, с добро

сигурно затова пиша, имам нужда да си го припомням такъв млад и весел, да си го нарисувам хубав и здрав.

Благодаря ти, Руми.

Мила, Марти, бих искала да те прегърна, и да ти кажа, че животът продължава, загатнат в усмивката, с която са те дарили кокичетата...
Носи го в сърцето си и докато очите ти гледат пълни ти къщата с живот...Зная, че те нашите обични са не само в сърцето ни, но и винаги с нас...
Прегръщам те!!

Светла да е паметта му!

Животът продължава. Да.

Прегръщам те!

благодаря ти!

но после се усмихнах. Усмихвай се, при спомена, защото спомените са безценното, което ни е останало от тях. Поздрави и ЧБМ. Много здраве и късмет!

След време ще се убедиш, че е така. А сега ...нека е светла винаги паметта му.

Усмихнат март!

Поздрави!

които винаги ще са настояще.
Като да си разкъсван в избора си между две измерения. А няма как да избереш.

Светла да е паметта му!

така разкъсани между днес и вчера, между земята и небето, между тук и там...как да избереш?