Свободата е незарастваща рана. Зее широка с годините. Понякога в нейната пропаст - небе никнат птици и макове.
Друг път тръни и врани. Бурени. Прокървяват остри съмнения.
Свободата е непринуденост. Не зависи от мястото, времето.
Не зависи от нищо. Расте си. Става все по-дълбока рана...
Свободата белязва онези, които искат да им остане.
Дълъг белег е свободата, като мълния през сърцето -
там е нейната пропаст, а знамето и
е усмивката на лицето.

Нито една за добавяне или отнемане.

Благодаря ти, сестра! Падаме свободно в пропастта на сърцата си и летим, летим - птици и цъфтим - макове;)

...Дълъг белег е свободата, като мълния през сърцето -
там е нейната пропаст, а знамето и
е усмивката на лицето...
Поздрав !

просто опити с думите, прекалено са тромави да уловят силуета и, сиянието и усещането от полъха `и като фьон през зимата

Макове...никнат, ееех!:)))

"..Дълъг белег е свободата, като мълния през сърцето -
там е нейната пропаст, а знамето и
е усмивката на лицето. "

Ей това си го прибирам в пукнатината от мълнията и..вдигам високо знамето!:)

с болката и с радостта ...
Силно слово, Марти, а ей този образ ... грабна ме:

" Понякога в нейната пропаст - небе никнат птици и макове."

летят макове - сега ще сменя илюстрацията:)

представила си си го - пукнатината, която расте в пропаст:)

болката, заради усмивката!:)

Прекрасно! Отделям си го! :)

Свободно да си падаме:)