Да изразяваш себе си е такова щастие...

(...Има хора, чийто живот преминава без да се опознаят,  без да съумеят да бъдат себе си, докато някой не ги представи на тях самите...)




Човек заслужава щастието си, рано или късно,
длъжен е да го доживее...


Щастието е да си жив.
Днес. На земята.
В този точно топъл октомври,
в тази същата лятна есен...

Да си жив! Тук и сега.

Какво повече?
Какво още, човече?






Попадна ми днес този филм и се поддадох на очарованието. Издирих стихотворението на Тютчев и песента, която звучеше в един момент.



...и още една реплика, която ми хареса

...Хората удивително зле, твърде неохотно се разбират помежду си. Години минават, за да стигнат един до друг. Ние с вас нямаме в запас тези години...



 

затова - отвори шепа и пусни птичето...и протегни ръка на друг човек!:)

това "длъжен да доживее" е много обвързващо!:)))

че трябва да сме алчни за щастие.
Но вярно, всиучко тръгва от самоопознаването. То понякога не е лесно, но се възнаграждава рано или късно.

октомври, Небесност! :)

както е писал поетът - "Ах, до люлката детска така близо бил гроба - откъде тази завист и защо тази злоба?"
Затова - с отворена длан!

Поздрави, Тити, от закъснявка:)

излиза така, защото аз така съм си го вменила - прави, струвай, трябва да се изживее щастливо този ден, за да е пълноценен...Така засвидетелствам благодарност за живота си на земята. Ако мрънкам, недоволствам и се оплаквам ще бъда просто неблагодарница.

вече е девети...кога стана?

Много, много обичам Тютчев. Винаги, когато чуя името му, си спомням една детска книжка със страхотни илюстрации - пейзажи, които така са се врязали в съзнанието ми, че и днес ги виждам като живи.
Скоро се скитах из You Tube и попаднах на това: http://youtu.be/aMhGQETgZmY Подарявам ти го :)

Много въздействащо изпълнение. Благодаря ти. И филмът си заслужава времето:)