Всеки си мисли, че неговата трагедия е най-голяма.
Всеки приема своите проблеми за най-сериозни.
И любовта и тя е най-голяма, когато ни се стовари.
И болката и тя е несравнима, когато само нея имаме...

Тези сълзи са лично и само мои - езера и солени морета, океани.
Само 
от сам.

А оттатък завесата пак грее слънце и един млад, здрав мъж се смее високо.
Оттатък съм малка, толкова малка. И сълзите ми дребни, дребни...
Бъди жив, татко.





+

25.11.2012 г.
...

Татко почина.
Погребваме татко. Ноември.
Вятърът с креп кърпи небето.

Сбогувам се с татко.
Небе, приеми го.
Прелей светлина над земята.
Подкрепа ще диря,
щом поглеждам нагоре
ще усещам подкрепа.

...

Вдигат се гарвани - траурни ленти
летят по небето.
Дърветата свалят каскети.
Изпращаме татко, ноември.
В небитието.
Небето.








Татко почина на 18 ноември - миналата неделя, сутринта.

Да е жив! Кураж!

и дано има милост над всички Бог.

бялото и от моите мисли, Мартичка - с прегръдка и вяра!

Вяра и смелост за теб, мила !

искат сила и вяра, Марти! И от мен - само добри мисли!
Да е жив!

думи не търся...
прегръщам те, Дора.

"А оттатък завесата пак грее слънце и един млад, здрав мъж се смее високо."

Вечна му памет!

Съболезнования, Марти!
Прегръщам те.