Жди меня и я вернусь - стихотворението на Константин Симонов скоро навърши 70 години.  Миналия декември. Знам за годишнината, защото гледам предаването "Жди меня" по ОРТ винаги, когато го хвана. Стихотворението помня от детството, учили ли сме го по руски - не съм сигурна, но това е едно от най-великите стихотворения за очакването, което изобщо съм срещала. За жената, която чака. За очакването, което спасява. За верността. За вярата, надеждата и любовта, които побеждават. Звучи доверително, лично и заклинателно - изобщо не бих се осмелила да го превеждам, да го развалям. Не е възможен доближителен превод. Самото повторение - жди, жди, жди...ми звучи като наричане, като клетва, толкова дълбоко и съкровено (Sacrй) и никакво "чакай ме", "очаквай ме" не е способно да предаде усещането за жена на прозорец, край който се сменят сезоните. Зима, пролет, лято, есен... Светът преминава край прозореца на жената, която чака. Това е картината, която ми се рисува. Свят, който се върти пред очите на светица. Икона в рамката на прозорец.



Жената, която чака

Тя стои на някакъв прозорец,
някъде на село, през войната,
погледът и е запалил свещи,
тя стои и гледа, и очаква.

Тя стои на утринен прозорец,
някъде на изток, преди изгрев,
срещу слънцето предслънчева
изгрява и тъче с очите си пътека...


Тя стои на нощния прозорец.
Като свещ се люшва над земята
и лицето и сияе в мрака -
тя е там -
жена, която чака.

( Сега, като пиша стихотворението, думата "пътека" ми прозвуча като път, който тече, пробива се сам; път - тека...това е женския род на думата  "път", естествено пътеката е по-малък, по-тесен, обикновено по-див, горски, полски или планински път...
Жената винаги е повече вода, река...дори, когато чака, тя дълбае.)





"Очакване" Зоя Чернакова

Наистина звучи по този начин; и като молитва звучи. Много харесвам това стихотворение, като хлапе го знаех наизуст, финалът ме докосваше най - дълбоко.
Допаднаха ми размислите ти, Марти, както и усещането за очакване, за жена пред прозореца; усещане, претворено във вълнуващо стихотворение.
Поздрав в лятната вечер, с прохладен полъх поздрав! :))

Много картини излязоха като потърсих, но тази жена на Дега, в това тревожно червено, на пръв поглед най-силно "дърпа".
Преди час ги открих и ги разглеждам - има още много тук:
https://www.google.bg/search?hl=bg&tbm=isch&sa=1&q=%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%89%D0&cad=h&biw=1280&bih=923&sei=34D1T43JIJDntQbswbWnBQ#hl=bg&tbm=isch&sa=1&q=%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D1%83+%D0%BE%D0%BA


Прохладна вечер да е, Мег!

Aз чак сега попадам на това място с всички тези твои прекрасни Неща!
Поздрави! :)

със силата на очакването, което спасява ...
Невероятно звучи ... много дълбоко лично...
...Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой -
Просто ты умела ждать,
Как никто другой...
Силно въздействащо, незабравимо,
за първи път го чух от баща ми ...
Вълнуващи са размислите ти, асоциацията
с жена до прозореца, внушението на хубавия стих,
картината... Жената, която чака - великолепно .
Поздрави !

Съвсем се преместих май, като гледам последния месец само тук съм писала по нещо

Благодаря ти за споделянето. Толкова картини ми се откриха покрай "Жена на прозореца"
Коя от коя по-красиви.
http://www.liveinternet.ru/users/2010239/post86941103/

Стихът ти е чуден , Марта !
Аз не помня да съм изучавал стиха на Семeонов , но сега с благодарност го прочетох .Да, като 3аклинание е . Sacre' , както ти се изрази ...В такова очакване и други сили се включват и помагат. Затова е магия , от най- истинските !

Заклинание. Такова е:)

Смених картината. Има невероятни картини в тази галерия, мислех няколко да добавя, но така се разводнява усещането. Сега разглеждах прозорците на Шагал. Рисувал ги е почти толкова, колкото и Магрит

Очакването е забавната част от нея:)

Колкото до руснаците, тях няма да ги догоним в телевизионните предавания.
Не се и опитваме:) Мисля си, когато добият повече свобода....докъде ли могат да се прострат в моженето си?:) И не става въпрос за пари, което е оправданието на нашите сценаристи и продуценти, става въпрос за идеи:)

Поздрави, Маррта.

абе, забавна...когато чакам Нова година, да:)



( може и просто Марта - мартиники и маррта са принудителни никове, поради заетост на основния)

Красиво си го изрекла: "За жената, която чака. За очакването, което спасява. За верността. За вярата, надеждата и любовта, които побеждават. Звучи доверително, лично и заклинателно..." Жди меня и я вернусь, только очен жди... Прекрасно! Само жената може да чака много...Жената, която чака. Образно и с метафори си пресъздала образа на чакащата жена...ТЯ е там!!

Поздрави!

За съжаление обаче тя не го дочаква, мисля ,че загива при някаква бомбардировка дни преди края на войната..

Пенелопи

Поздрав, Ати!

http://shkolazhizni.ru/archive/0/n-12018/

не е дочакала, но не е загинала, просто се е влюбила в друг

съвършената жена е тази, която дочаква. Има и такива случаи, за щастие. А след очакването идва спасението, щастието, ако човек знае как да го задържи при себе си. И аз обичам това стихотворение,но и твоето ме заинтригува. Поздрави!

жената ражда и може да спасява ...
мъжът в света раздава се и често забравя
че да се върне обещал е и че някой там го чака
Можеш ли да напишеш стих за мъж, който чака?

Щастието е твърде летливо ( във всякакъв смисъл;)

Благодаря ти!

Мъжът, който чака...Изобщо не ми се появява, но кой знае. Винаги има изключения. Ти виждаш ли го? Едва ли очакваш да ти отговоря положително:)

Не бях влизала тук, но винаги ми е приятна всяка среща с теб! И размишленията ти са ми близки, и стихотворението е силно, а твоето стихче много ми хареса!

"изгрява и тъче с очите си пътека..."
Има нещо в тази пътека, нещо силно и изразително, пътека, която я отвежда напред към онова непреодолимото, към нейния любим към когото изпраща надеждата си, обичта си, силата си! И самата дума "тъче" е много силна за мен и в нея са вложени тези невидими нишки, които имат сила да опазят мъжа й жив!
Поздравления още веднъж за стиха и удоволствието да те чета!

Тъче - тече...има връзка:) Пътеката тича през равнината...очите на очакващата я тъкат.
Баба имаше стан, цяла стая - стан. Малка съм била, не помня много, но пазя един чаршаф с плетени на ръка дантели.