Постинг
29.06.2012 21:44 -
Дай да видя тайната
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7168 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2013 21:34
Прочетен: 7168 Коментари: 34 Гласове:
32
Последна промяна: 27.01.2013 21:34
Това е един от детските ми изрази - най-често употребяван във възрастта две-три години. Всяка вечер съм посрещала татко след работа с въпрос какво носи.
"Тайна!" - отговарял ми татко.
"Дай да видя тайната!" - това е моята реплика.
Може би затова днес хич и не искам да знам тайната. Ама изобщо не обичам да ровя, да анализирам, да мисля дори. Умът много се пречка, постоянното мислене е такава досада. Скоро ми попадна един филм "Тайната" и само след една мъчителна минута - спрях го. Защо ми е да знам, защо ми е да съм наясно ( на някакво хипотетично ясно)? Защо ми е някой да ме отваря на тайна. Просто смърт - да искаш да знаеш всичко, да разбулваш тайни, да си много осведомен, да си информиран до отказ...Струва ми се, че това е една от бедите на съвременното ни общество - океанът от информация, всичко, което ни залива, атакува, бори се за вниманието ни.
За да живея света като чудо е нужно да го откривам всеки ден. За малко да загубя интереса си към литературата преди години, когато учех филология - кощунствено ми се струваше това дребнене на текста, на изречението, на думата, обясняването с дефиниции, назоваването на всяка частичка - магията изчезваше, изгубваше се нещо, което ме бе владяло до момента. Не очаквам да ме разберат повечето хора. Онези, които обичат да са подготвени, да знаят, да контролират, да правят планове, да бъдат в течение на нещата, да са непременно осведомени, задължително на Агората...
Питала съм се защо точно Айнщайн е стигнал до извода - " Има два начина да живееш живота - като не вярваш в чудеса или като вярваш, че всяко нещо в живота ти е чудо..." Пописнало му е от знания, формули и черни дупки вероятно. Изчисляването на Космоса е свръхамбициозно занимание, космически самотно... ( и нещо друго се питам напоследък, как Айнщайн и Ванга - коренно различни като светове и независимо един от друг, хора, са казали/написали/предрекли, че апокалипсиса - краят на този ни свят - ще дойде четири години след като изчезнат пчелите. А пчелите са на изчезване, знам го, защото преди бяха постоянно наоколо, винаги като сме беряли грозде или правели вино около нас е било гъмжило - пчели, оси, мухи, всякакви бръмчилки...а последните две-три години ги няма. Не само пчелите, осите ги няма, а те са далеч по-устойчиви на всякакви влияния и отрови...Не знам. Не искам да знам, само се надявам да параноичнича от драматизиране - страдам от наличие на въображение в нездравословни количества открай време)
Предпочитам да не знам,
избирам да не разбирам -
да не бъда близо до там
де щастието от мъдрост умира.
Всяко утро да ми е първо,
всеки ден да е последен.
Да нямам и люспа мъдрост
на опашката си неземна.
Да вярвам винаги в чудото,
за да го има в живота.
Аз.
Непоправимата луда.
Влюбената в доброто.
мама, татко и аз - първият ми летен детски лагер - Смилян ( трябва да съм на била на 3 години, от времето на -"дай да видя тайната..".)
"Тайна!" - отговарял ми татко.
"Дай да видя тайната!" - това е моята реплика.
Може би затова днес хич и не искам да знам тайната. Ама изобщо не обичам да ровя, да анализирам, да мисля дори. Умът много се пречка, постоянното мислене е такава досада. Скоро ми попадна един филм "Тайната" и само след една мъчителна минута - спрях го. Защо ми е да знам, защо ми е да съм наясно ( на някакво хипотетично ясно)? Защо ми е някой да ме отваря на тайна. Просто смърт - да искаш да знаеш всичко, да разбулваш тайни, да си много осведомен, да си информиран до отказ...Струва ми се, че това е една от бедите на съвременното ни общество - океанът от информация, всичко, което ни залива, атакува, бори се за вниманието ни.
За да живея света като чудо е нужно да го откривам всеки ден. За малко да загубя интереса си към литературата преди години, когато учех филология - кощунствено ми се струваше това дребнене на текста, на изречението, на думата, обясняването с дефиниции, назоваването на всяка частичка - магията изчезваше, изгубваше се нещо, което ме бе владяло до момента. Не очаквам да ме разберат повечето хора. Онези, които обичат да са подготвени, да знаят, да контролират, да правят планове, да бъдат в течение на нещата, да са непременно осведомени, задължително на Агората...
Питала съм се защо точно Айнщайн е стигнал до извода - " Има два начина да живееш живота - като не вярваш в чудеса или като вярваш, че всяко нещо в живота ти е чудо..." Пописнало му е от знания, формули и черни дупки вероятно. Изчисляването на Космоса е свръхамбициозно занимание, космически самотно... ( и нещо друго се питам напоследък, как Айнщайн и Ванга - коренно различни като светове и независимо един от друг, хора, са казали/написали/предрекли, че апокалипсиса - краят на този ни свят - ще дойде четири години след като изчезнат пчелите. А пчелите са на изчезване, знам го, защото преди бяха постоянно наоколо, винаги като сме беряли грозде или правели вино около нас е било гъмжило - пчели, оси, мухи, всякакви бръмчилки...а последните две-три години ги няма. Не само пчелите, осите ги няма, а те са далеч по-устойчиви на всякакви влияния и отрови...Не знам. Не искам да знам, само се надявам да параноичнича от драматизиране - страдам от наличие на въображение в нездравословни количества открай време)
Предпочитам да не знам,
избирам да не разбирам -
да не бъда близо до там
де щастието от мъдрост умира.
Всяко утро да ми е първо,
всеки ден да е последен.
Да нямам и люспа мъдрост
на опашката си неземна.
Да вярвам винаги в чудото,
за да го има в живота.
Аз.
Непоправимата луда.
Влюбената в доброто.
мама, татко и аз - първият ми летен детски лагер - Смилян ( трябва да съм на била на 3 години, от времето на -"дай да видя тайната..".)
Първа зимна разходка в Мала планина
Обещаната Кери /само за котколюбци/ ;))
ТАТЯНА ДОНЧЕВА НАМАЧКА ИЗМИСЛЕНИТЕ „ВОДЕ...
Обещаната Кери /само за котколюбци/ ;))
ТАТЯНА ДОНЧЕВА НАМАЧКА ИЗМИСЛЕНИТЕ „ВОДЕ...
1.
анонимен -
ама си сладко дунденце!
29.06.2012 21:49
29.06.2012 21:49
приличаш на татко си :-)
цитирайНе е нужно да си Айнщайн, за да се досещаш, че най-организираните същества на Земята не намаляват току тъй! Може би същата причина превръща едни сравнително социални същества, като хората, в блуждаещи единаци?
Тайна...
И аз не обичам тайните.:)
Може с повече наивен оптимизъм да спасим света!:))
цитирайТайна...
И аз не обичам тайните.:)
Може с повече наивен оптимизъм да спасим света!:))
3.
анонимен -
Интоксикирана си от храната, която ...
29.06.2012 22:03
29.06.2012 22:03
Интоксикирана си от храната,която явно е твоята ,,тайна"страст.Динена диета и .....никакви тайни!
цитирай
4.
анонимен -
Здравей.
29.06.2012 22:31
29.06.2012 22:31
Не се коси!!! В живота при опасност се крият най-ценните неща.Така че пчеличките са прибрани, защото ни чакат прекрасни времена.БГ се е превърнала сега в ноев "ковчег".Каде е тайната??? Ми в жените!!!
цитирайА тази година ни наобикалят и пчели и оси, (като цяло е доста плодовита на насекоми годината) въпреки факта най-оживена част на града. И птици много пеят сутрин - като в планината. А пък тайните... всяка е предпоследна, и това не е тайна :)
цитирай
6.
анонимен -
Чудесен постинг. Споделям мнен...
30.06.2012 07:29
30.06.2012 07:29
Чудесен постинг.Споделям мнението ти.
цитирайtit - дано! С наивен оптимизъм по-леко се диша. Не може хем много да знаеш, хем да си хепи:)
sestra - това е добра новина! При нас е обратното, намаляват. Има доста стършели и земни пчели, но обикновени пчелички няма. Тези, които гледахме се загубиха още преди пет-шест години, след като сложиха мобилна антена на отсрещния баир.
antaress - приятно ми е:)
цитирайsestra - това е добра новина! При нас е обратното, намаляват. Има доста стършели и земни пчели, но обикновени пчелички няма. Тези, които гледахме се загубиха още преди пет-шест години, след като сложиха мобилна антена на отсрещния баир.
antaress - приятно ми е:)
Знанието води до страдание и процесът на познание е както камък във вода и кръговете около него- ако камъка е точката на твоите знания това в кръга около точката е твоето не знание и т. н. та затова мъдрите хора казват , че нищо не знаят защото са стигнали до непознаваемото и знанието им е донесло скърби... а Анщайн, вярва в чудеса, защото това е мъдър извод! Всъщност Вярата е присъща на изпълнените с дух и упование хора, чрез което доказват своята сила и воля да продължат ...да вярват в чудеса !
Така, че живота е това което се случва, докато ние планираме какъв да бъде...едно на нула за него! :))
цитирайТака, че живота е това което се случва, докато ние планираме какъв да бъде...едно на нула за него! :))
Ей затова обичам твоята компания - винаги можеш да откриеш някаква малка или по-голяма тайна:)))
Опознаването на човека, също както изчисляването на космоса, се оказва свръхамбициозно занимание, но ако първото не е по силите ми, то за второто усилията си заслужават - поне за отделни личности:)
Поздрави, Марта!
цитирайОпознаването на човека, също както изчисляването на космоса, се оказва свръхамбициозно занимание, но ако първото не е по силите ми, то за второто усилията си заслужават - поне за отделни личности:)
Поздрави, Марта!
Здравей ! Рудолф Щайнер ,а и Виктор Шаубергер коментират прословутото знание като нещо ограничено , "закопчано" и затова невярно. Знанието насища ума ни с модели за решения и т.н. и е повече продукт на нашите социални "рани" стремежи ,култура и т.н. Кастанеда и В.Санчес в своята идея за неправенето развиват тезата за такава чистота и волност на съзнанието, в които всеки следващ миг е мистерия и загадка...Обикновено ние винаги си пожелаваме обичайни неща в подобни ситуации за да се придържаме към познаваемостта на този свят от мястото което заемаме в него и от други неща. Но ако излезем от обичайното ,какви изненади ни очакват дори и не можем да си мечтаем ! Това е един нов път за лична свобода ,която се бележи от много хора още в средата на миналият век. Поздравления за поста. Тази тема ме вълнува защото, висша мъдрост води селянина да прави онова ,което е правилно . Той се превръща в част от организма-Земя и не може да сбърка защото е част от него. Но днес отчуждението от реалността и извора на Знание е пълно и в голяма степен сме претъпили усета за мистерията и предизвикателството на всеки миг от живота ни! Единствено децата владеят тази свобода и я показват по един естествен начин, но ние ги дресираме много бързо и от нея остава много малко...
Още веднъж-поздрави,и благодарности за темата !
цитирайОще веднъж-поздрави,и благодарности за темата !
Трудно е, Дора... "борбата е безмилостно жестока"...
Но усилията си струват.
Отдавна надуших твоето желание за безмъдрие. Всеки ден е нов и винаги различен, ако не си пощиш опашката.
Горещ морски поздрав!:))
цитирайНо усилията си струват.
Отдавна надуших твоето желание за безмъдрие. Всеки ден е нов и винаги различен, ако не си пощиш опашката.
Горещ морски поздрав!:))
да не се пита и мисли за тайната ... но само понякога ...
Снимката е много мил спомен с чисто и истинско послание.
Няма ден в живота, няма час , в който да не откриваш
нещо ново ,различно, непознато , и това е прекрасно .
Щастливи са хората с добри сърца, които вярват в чудеса ...
цитирайСнимката е много мил спомен с чисто и истинско послание.
Няма ден в живота, няма час , в който да не откриваш
нещо ново ,различно, непознато , и това е прекрасно .
Щастливи са хората с добри сърца, които вярват в чудеса ...
jabalka - затова от известно време никакви планове не си правя, животът е твърде добър играч и надуши ли, че имаш планове - бам!:))
kundalini - радвам се, че така мислиш за будалайка;))
цитирайkundalini - радвам се, че така мислиш за будалайка;))
Всъщност не съм чела кой знае какво от споменатите от теб автори, имената съм чувала, разбира се. Не съм наясно с философията им, но ми звучи познато. Живяла съм в семейство, където четенето, науката, знанието беше на голяма почит и една от семейните ни игри тогава е била да отговаряме на въпросите от "Минута е много" преди играчите - знаех толкова много факти, имена и дати...Струва ми се, че при мен това нежелание да знам е от пренасищане в една ранна възраст и защото лично установих, че мога да се наслаждавам само, ако мозъкът ми си почива - не че беше лесно да се науча да го освобождавам, но с годините успявам:)
Вкус на път
И нищо, нищичко не знам,
до корена усещам -
вкус на небе и на трева -
на пролет, тайнство, вечност.
Не искам и да разбера,
отказвам този опит,
с очите си звезди бера
щом давя ги високо.
Достатъчно е да не знам,
неопитно опитвам
от цветовете на света
и да съм цветна свиквам.
На думите си цвят да дам,
ухание богато
и всички дни да оцветя,
да се превърна в лято.
Във ягодовите утра
да се разсъмвам златно,
да нося кръстче светлина
и пръстен необятност,
да имам облаци за обици,
дамга сърце в сърцето,
да ми е чисто, да блести
усмивка на лицето .
Не търся ръкотворен храм,
за да запаля свещи.
Когато нищичко не знам
живея и усещам.
цитирайВкус на път
И нищо, нищичко не знам,
до корена усещам -
вкус на небе и на трева -
на пролет, тайнство, вечност.
Не искам и да разбера,
отказвам този опит,
с очите си звезди бера
щом давя ги високо.
Достатъчно е да не знам,
неопитно опитвам
от цветовете на света
и да съм цветна свиквам.
На думите си цвят да дам,
ухание богато
и всички дни да оцветя,
да се превърна в лято.
Във ягодовите утра
да се разсъмвам златно,
да нося кръстче светлина
и пръстен необятност,
да имам облаци за обици,
дамга сърце в сърцето,
да ми е чисто, да блести
усмивка на лицето .
Не търся ръкотворен храм,
за да запаля свещи.
Когато нищичко не знам
живея и усещам.
живееш го някак, както умееш;)
Понякога трия повече отколкото искам, което не е добре. Ето едно приложение на...
http://www.public-republic.com/magazine/2008/06/1554.php
цитирайПонякога трия повече отколкото искам, което не е добре. Ето едно приложение на...
http://www.public-republic.com/magazine/2008/06/1554.php
Така е. Права си. Най-трудна е умереността, премереността във всичко. Може би през златното сечение минава живата вода;)
цитирайОтново дълбаеш. Интересно е било любопитството ти като дете. А сега бягаш от него ...всичко е с времето си.
"Предпочитам да не знам,
избирам да не разбирам -
да не бъда близо до там
де щастието от мъдрост умира."
И, въпреки това искаш да бъдеш "непоправимата луда, влюбената в доброто."
Такава лудост е прекрасна!!
цитирай"Предпочитам да не знам,
избирам да не разбирам -
да не бъда близо до там
де щастието от мъдрост умира."
И, въпреки това искаш да бъдеш "непоправимата луда, влюбената в доброто."
Такава лудост е прекрасна!!
да се запозная с малката Марта:)
Само не знам какво става в душата, когато знаеш дори и да не искаш да знаеш. Всъщност, няма тайни, само някакви диоптри човешки нои пречат. Или помагат..?! Щастието е много фина "материя" и животрептяща, та е сериозен избор този - да го опзаиш по-дълго, и по-дълго, и още... Обаче скоро не мен ми се случи да ми отнемат щастието и то, когато не исках да зная:((. Ама на, пак..узнах. По принуда...
Може би такава ми е ролята в този живот.
Миналата седмица бях свидетел как трима съседи се бяха почти скарали за една пчела - чия била, гонили я, понеже кошерите и на тримата останали празни след лютата зима, а въдеха мен за продан. Та тази пчела им беше надеждата. Стори ми се смешно, аз и не разбирам от тези неща, та ми се наложи да ми обясняват. Тогава разбрах колко много са изчезнали вече пчелите. И светулките. Само една видях това лято да се разхожда сама в тъмното. Преди бяха на цели флотилии небесни. Това изчезване е само заглавието на тайна, която ни се открива, дори и да не искаме да я знаем - тя пак ни намира. Не можем да се правим на слепи. Направим ли се, другояче ще ни се покаже и по-тежко ще е тогава.
цитирайСамо не знам какво става в душата, когато знаеш дори и да не искаш да знаеш. Всъщност, няма тайни, само някакви диоптри човешки нои пречат. Или помагат..?! Щастието е много фина "материя" и животрептяща, та е сериозен избор този - да го опзаиш по-дълго, и по-дълго, и още... Обаче скоро не мен ми се случи да ми отнемат щастието и то, когато не исках да зная:((. Ама на, пак..узнах. По принуда...
Може би такава ми е ролята в този живот.
Миналата седмица бях свидетел как трима съседи се бяха почти скарали за една пчела - чия била, гонили я, понеже кошерите и на тримата останали празни след лютата зима, а въдеха мен за продан. Та тази пчела им беше надеждата. Стори ми се смешно, аз и не разбирам от тези неща, та ми се наложи да ми обясняват. Тогава разбрах колко много са изчезнали вече пчелите. И светулките. Само една видях това лято да се разхожда сама в тъмното. Преди бяха на цели флотилии небесни. Това изчезване е само заглавието на тайна, която ни се открива, дори и да не искаме да я знаем - тя пак ни намира. Не можем да се правим на слепи. Направим ли се, другояче ще ни се покаже и по-тежко ще е тогава.
Замислих се за поста ти. Всъщност аз не искам да знам всичко и никога не съм искала /но няма и как да стане/. Но има области, към които изпитвам неустоимо любопитство. А това, че с времето областите на любопитството ми се променят е неизбежно и в крайна сметка се оказва, че вече имам доста информация в главата си. Но ми прави впечатление, че вече не си купувам вестници, женски списания /които се повтарят, както във времето, така и помежду си/, избягвам телевизията. Както казваш, нямам желание да пълня главата си с каква да е информация, само целенасочено...
А най си почивам на село /нещо, което не съм вярвала преди/ сред птичите песни и трите малки котета :). А нашите пчели тази година се удвоиха от 8 кошера станаха 16, изпуснахме ги и целия минал месец се роиха. Дано да е за добро.
Успешна седмица:)
цитирайА най си почивам на село /нещо, което не съм вярвала преди/ сред птичите песни и трите малки котета :). А нашите пчели тази година се удвоиха от 8 кошера станаха 16, изпуснахме ги и целия минал месец се роиха. Дано да е за добро.
Успешна седмица:)
сложността е в това да живееш простичко, да откриваш простичките неща и да им се радваш. А за това е нужно много познание. Омагьосан кръг, номера е да го разтеглим в спирала и да се изкачваме към върха. Усмихната седмица от мен!
цитирайоткак знам, че друг е синоним на луд за прозаичния свят..луда или друга все едно)
цитирай
22.
marrta -
meiia - очаквам да видя малката Мея, която скоро ще има повод да се празнува :)
02.07.2012 21:03
02.07.2012 21:03
много по-лесно ще ми е да ти отговоря с едно стихотворение (неотдавна ми легна като ръкавица на жуменката )
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=150077
цитирайhttp://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=150077
Честичко предпочитам компанията на слънце, вятър, дъжд, море, дървета, треви)
цитирайтака излиза - простите, обикновените неща са убежища за сложните натури - достатъчно трябва да си се наусложнил, за да усетиш вкуса на слънцето сутрин:)
Хубава седмица!
цитирайХубава седмица!
И аз вече не искам да узнавам тайни, всъщност любопитни са малките...Губим ли детското любопитство? Май рецептата е по-често да пишем за деца и повече да общуваме с тях:)))
цитирайhttp://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=30166#
:)
Трябва да изровя някоя снимка и аз:)
цитирай:)
Трябва да изровя някоя снимка и аз:)
всичко ми е интересно, виж изгревът винаги може да те изненада, да те възхити, той не се повтаря; по-скоро това ми нежелание да знам е някаква съпротива срещу желанието на целия медиен бизнес? да разкрива секрети (като лее същите) и дави човек в едни мътилки и булшити, и това папагалничене и повтарянето на потресаващи новини през месец, година - открили това, онова, ето сега са си плюли в устите за жегите -жеги та жеги...ами лято е, нормално
цитирайи още една помня, на Горски
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=67548
(изрови де:)
цитирайhttp://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=67548
(изрови де:)
...винаги събуждат любопитство.
Разгадаването на тайните носи удовлетворение, на някои.
А който не се интересува от тайни е най-добре!:)))
Системата не трябва да се натоварва с много информация, защото може
да "гръмне"!:)*
цитирайРазгадаването на тайните носи удовлетворение, на някои.
А който не се интересува от тайни е най-добре!:)))
Системата не трябва да се натоварва с много информация, защото може
да "гръмне"!:)*
те са миди, един път крият бисер, друг път нищо не крият ;))
цитирайХаресах тези размисли, макар че темата за тайните е поначало сложна, тайнствена.
Добре е, когато човек стига сам до истините, а не му се поднасят на тепсия. Сервирани. А още по-лошо - предварително сдъвкани.
Поздрави Марта - Мартиники!
цитирайДобре е, когато човек стига сам до истините, а не му се поднасят на тепсия. Сервирани. А още по-лошо - предварително сдъвкани.
Поздрави Марта - Мартиники!
Предполагам, че в основата си е гениално проста - тайната, която отказвам да знам
цитирайПри теб човек винаги може да намери пристан! Аз също харесах размишленията ти!
Спомних си за една писателка - Надя Кехлибарева и дори се разтърсих в блога си, попрочетох стари постинги и реших да ти копирам една миниатюра от нея:
ОВОШКА
Най-сетне цъфна и дюлата в двора на архитекта. Другите дръвчета из близките дворове вече бяха съблекли пролетната си премяна. А дюлата се помайваше, последна се приготви за любовен празник, последна зачака златния дъжд на пчелите.
Единствено дърво в неголям двор, другарче на къщата. Цялото в ароматен сняг. Цялото – надежда за плод.
Минаваха съседи покрай оградата, рехава желаязна плетеница. Надничаха: забавила се беше дюлата, но ето, че сега... Бял облак е спрял в двора на архитекта. Бяло великолепие. Чудо.
А на крачка от дървото седеше снахата на архитекта. Седеше на сгъваем стол. Облягаше глава на облегалката и обръщаше лицето си към слънцето. Светлината слизаше по косата й, силно посивяла по слепоочията. Разливаше се по заобления корем под леката бяла дреха. На бял облак приличаше и снахата на архитекта. Спеше ли? Сънуваше ли, че нейният плод ще изпревари плодовете на дялата?
Жената може би не знаеше, че се е усмихнала. Не знаеше, че и тя се е превърнала в чудо.
Чудех се какво да ти избера. Ако проявих интерес давам линк, но ти сигурно си минавала от там :) :
http://zvezdichka.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/04/24/nadia-kehlibareva-svetlinata-na-migovete.186632
И дано по често се присещаме, че животът наистина е чудо и да го преоткриваме като такъв!
цитирайСпомних си за една писателка - Надя Кехлибарева и дори се разтърсих в блога си, попрочетох стари постинги и реших да ти копирам една миниатюра от нея:
ОВОШКА
Най-сетне цъфна и дюлата в двора на архитекта. Другите дръвчета из близките дворове вече бяха съблекли пролетната си премяна. А дюлата се помайваше, последна се приготви за любовен празник, последна зачака златния дъжд на пчелите.
Единствено дърво в неголям двор, другарче на къщата. Цялото в ароматен сняг. Цялото – надежда за плод.
Минаваха съседи покрай оградата, рехава желаязна плетеница. Надничаха: забавила се беше дюлата, но ето, че сега... Бял облак е спрял в двора на архитекта. Бяло великолепие. Чудо.
А на крачка от дървото седеше снахата на архитекта. Седеше на сгъваем стол. Облягаше глава на облегалката и обръщаше лицето си към слънцето. Светлината слизаше по косата й, силно посивяла по слепоочията. Разливаше се по заобления корем под леката бяла дреха. На бял облак приличаше и снахата на архитекта. Спеше ли? Сънуваше ли, че нейният плод ще изпревари плодовете на дялата?
Жената може би не знаеше, че се е усмихнала. Не знаеше, че и тя се е превърнала в чудо.
Чудех се какво да ти избера. Ако проявих интерес давам линк, но ти сигурно си минавала от там :) :
http://zvezdichka.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/04/24/nadia-kehlibareva-svetlinata-na-migovete.186632
И дано по често се присещаме, че животът наистина е чудо и да го преоткриваме като такъв!
За много цветни и звездни и гълъбови години!
Чудесата са навсякъде около нас. Стига да искаме да ги видим. Нека имате година на добри чудеса!
цитирайЧудесата са навсякъде около нас. Стига да искаме да ги видим. Нека имате година на добри чудеса!
Търсене
За този блог
Гласове: 11581
Блогрол