Отдавна се рови,
загребва навътре,
копае във мрака на своята същност.

В сърцето си дълго стои и упорства,
копае се трудно сърце щом е вярно.

Къртица дали е в мрака се пита?
А може би птица там в тъмното пърха?


На тъмно
в сърцето човекът проглежда,
 щастлив е на светло,
веднъж щом излезе.
Не била къртица
и птица не била...
Изминал се някой.
Човек, прекопал 
 тунела на себето,
с очите се радва и свети
в сърцето му.

За да избликне светлината!
Хубаво стихотворение, Марти, поздравления!
И какво небе!

Светлината... Уловила си я. В стих и снимка. А прическата на аватара е невероятна. Като мадона. Поздрави!:)

Благодаря, Меги!
Благодаря, Наде!

Чудесен съботен ден!

Признание

Къртица съм.
Къртица, която рови в себе си
и прави купчинки от думи.