Нищо ново. Зима.
Ръкавици. Шапка.
Лятото е минало
на щурци и капки.

Лятото е другаде.
Някъде където
вятър южен, смугъл
ми държи сърцето.

Лятото било ли е
или не е било?
Зима и покой.
Здраве, мраз и сила.

Зимата стоически
равно преминава.
Скоро прекоси
лятната представа.

Днес преполови
земната си сянка.
Пъргава луна
гмурва бяла мрянка.

Бързо се въртят,
сменят се сезони.
Лятото на коня си
зимата подгони.

Лятото ще я подгони:)))

"Зима и покой.
Здраве, мраз и сила. "
И през красотата на снега и изяществото на ледени дантели, през сънуваните снежни човеци, изпод шапките - мечтаем за лято. Все така ...
Поздрав, Марти, и поздравления за звънкия стих, като капчук напролет е. :)