Луната снощи

керемиденочервена
                                  и облолика
положена

  върху два тънки облака -

като небесна длан

покриваше внимателно

и постепенно лице

с воала хвърлен от земята

и мислех си как сенките ни също

 са там някъде

припадат бавно върху нея
 
случайни
отново
срещат се

познават се

подават си ръка

залавят се една за друга

и така
разцепват годишни кръгове отдалечаване

там
извисени над земята

по лунните петна

пети въртят

пет пъти се плетат

из кратери надничат и смехът им клокочи сребърен

блестят възторжено

видели път

по който заедно да минат

единствено в часа на затъмнението изтървани
за сто минути само

сами да скитат по лицето на луната

и да опъват здрачния воал

от край до край

до края да я скрият

Как да се познаят
сенките,
когато им свети в очите
от луна,
луна,
луна

без облаци.

;

а то и по лунното сърце играят сенки, но светлината ще дълбае, ще ги пръсне...