Измъквай се от сънното си царство, Маргарита!
  На четири отваряй си очите,
преди да слезеш стъпалата
на ферментиралото лято.  

Не знам дали те чака майстор зад вратата
на този лепкав сън,
не знам дали е слънцето отвън
или е вечна нощ - 
блестящото око на гарван,
изпълнено с гирлянди светлини
и отражения на падащи звезди -
сред хилядите жълти  листенца на цветя
от минали букети  
О, нека светят!   

Не знам дали ще издържиш до сутринта
на тази вечна неизбродна нощ,
не знам дали си струва 
отново Сатаната да ликува,
когато, превъзмогнала срама, летиш сама над сънната Москва...   

Напускай сънното си царство, Маргарита!
Каквото и да чака вън, е по-добро от този сън!




 

Художествена фотосесия от 2008 година на jean daniel lorieux , документалният филм е в този линк - https://www.masterandmargarita/en/05media/illustratieslorieuxmf.html

Отивам си, отивам си от тебе
със влак и с автобус, пеша си тръгвам.
След миг навярно бог ще съдере
небесната басма по ръбовете й.

Ще минат оглушели малки гари
със Salle d`attente , в които някой чака.
От мирис на ръжда, на бор и чанти
ще се продъни тясното пространство.

Отивам си през пустите стърнища,
засети с гарвани и пътни кафенета.
Но аз не съм убитият вестител,
че бъдещето няма да се случва...

Ще ме отминат рошави дървета
насреща ми с разперена прегръдка,
когато си отивам с гръб към вятъра.
И само той за теб ще ме разпитва.

Ще може само ти да ме посрещнеш,
когато слаб и прашен се завърна.
през гаричките с френските часовници,
с ръждивите билети от дърветата.