Такава възхитителна трева -
                    дочака пролетта и заизлиза
 наметна  раменете и завчас 

 
Червени лалета във вазата.
Молитва.

 Загубен наскоро от някого спор
лежал си кротичко под една зелена ажурена пейчица в парка.
Лежал си сам-самичък в прахта и

 Крадецът вика - Дръжте крадеца! 
Лъжецът вие - Вижте лъжеца!
Глупакът повтаря - Ей, че глупак! -

 Колко излишна лирика!
Колко ненужна нежност!
Славеи с арфи и лири,

 Секунда по-рано бе нежно и тихо.
Летяхме, шептяхме
в любов и притихвахме...

 Дъждът още не е на място. Само мостът е там.
Мостът стои над реката, като гребен е сам.
Няма никой, който да мине по моста, върху реката.

 Пролетта все по-далеч е настъпила -
всъщност е все по-близо.
Нахвърля по разни дървета

 Върлува първа пролет,
във рокля на парцали
от сняг и цвят изронен -

 Стоя все тъй далеч от помъдряването 
и въобще не искам да го видя и да го зная
 Прилежно обикалям в невежи цветни орбити

 Пребягват пролетните дъждове -
щастливи момчурляци -
под стъпките им -  теменужки,

Тодоровден мина и замина, осмият ден от месеца по него...Март хукна по поляните, които все повече се зеленеят и скоро също ще изчезне без следа. Колко такива сме изпратили, дори откак списвам тези блогови странички, не ми се мисли...ТЪрч...