на Христо Фотев, с дълбоко уважение и все по-голямо разбиране
"Не питай къде е морето, което лети!
Морето е всичко, в което си целия ти."

 Как дими планината!
С дълги пръсти мъглата
си навлича сивата риза.

  Реката няма да тръгне със нас, няма да тръгне шпалирът тополи.
Вятърът, който накъдря водата и,
няма да дойде да ни проводи.  

 Брезичката, която срещам, когато разхождам кучето на село. Всеки път ми помахва над оградата, точно като дете е и ме провокира, осoбено откак е с нова премяна. Приказен октомври! Приказен! 
Кучето е толкова щастливо от тези разходки - по...

 Нетърпеливи в самотата си,
нетрайни,единствени и непоколебими.
Със знайни имена, незнайни,

Едва забележимо дишат златистите паяжини. Светлината се буди, протяга се и се хвърля в безплътните им прегръдки. В миг изтъкала фини златни дантели за ризите есенни. Изящно проблясват, щом вдигне ръце да намести венеца си от кичури русо ...

 
Лястовици по жиците. Все по нарядко накацали.
Лятото хвърля последни сенки по стените на къщите.

 Ще ме обичаш ли такава разпиляна
по тялото на дните и по стръмното ?
Ще ми покажеш ли душата на поляна

 Живеела тъдява една сврака -
разбира се  - хитра и със два крака,
с дълга опашка -

 И тези неотлитащи
щъркели по стърнищата
Неоставащи

 Двуомя се и ожасно се очудвам,
да къдя ли 
или да се ваздаржа,

 
Слънцето вече закъснява...Тръгна на юг.  Югът на изгрева сочи зима...Колкото по на юг, толкова по-студено. Сутринта се дивих на невероятна околовръстна облачност.  Чаках да видя слънцето над облачната стена близо двайсет минути. Лястов...