Едва забележимо дишат златистите паяжини. Светлината се буди, протяга се и се хвърля в безплътните им завеси. В миг изтъкала фини златни дантели за ризите есенни. Изящно проблясват, щом вдигне ръце да намести венеца си от кичури русо гро...

 
Лястовици по жиците. Все по нарядко накацали.
Лятото хвърля последни сенки по стените на къщите.

 Ще ме обичаш ли такава разпиляна
по тялото на дните и по стръмното ?
Ще ми покажеш ли душата на поляна

 Живеела тъдява една сврака -
разбира се  - хитра и със два крака,
с дълга опашка -

 И тези неотлитащи
щъркели по стърнищата
Неоставащи

 Двуомя се и ожасно се очудвам,
да къдя ли 
или да се ваздаржа,

 
Слънцето вече закъснява...Тръгна на юг.  Югът на изгрева сочи зима...Колкото по на юг, толкова по-студено. Сутринта се дивих на невероятна околовръстна облачност.  Чаках да видя слънцето над облачната стена близо двайсет минути. Лястов...

   Не питай, за нищо не питай!
Аз знам за тревогата всичко.
За мълчанието не искам.

 Омрежени очите ми в миражи.
Не ми принадлежат така далечни.
Ажурените облаци. Витражите

Ама че закоравяло средновековие
в младия двайсет и първи век…
Склонни да съдят всекиго хора,

Безграничните топли и меки, всесилните малки ръце на моите приказни баби
хващаха
люлееха

 Зрението зависи от ръста
Рисувам с пръсти
по гърба на небето