Често си задавам въпроса полезна ли ревността. Според някои тя показва, че другият държи на теб. Според други ревността е еквивалент на липса на доверие. Когато аз ревнувам не мога да разбера зад кой вариант заставам. Имам доверие на момчето до себе си, но може би нямам доверие на момичетата, с които общува. Откъде всъщност идва проблемът? Възможно ли е да го ревнувам, защото се съмнявам в собствените си качества.
Разбира се общувам с противоположния пол. Не съм от тези, които спират контакт с външния свят веднага след като влязат във връзка; не съм и от тези, които на всяко “здравей“ отговарят с “имам си приятел.“ Това е напълно излишно, показно и възпрепятства провеждането на един нормален човешки разговор. Не мога да разбера онези двойки, които спират контакт с противоположния пол, за да не предизвикат скандали. Това означава ли, че те автоматично възприемат половинките си като сексуален обект, не е способен на моногамия и съответно оковите на връзката няма да го възпре? Заради човешката природа, склонна да изневерява ли ревнуваме, или причината се крие в нещо друго?
Предполагам, това може да се разгледа по няколко начина. Едва ли се дразним от неговия разговор с друга жена само защото той би искал да задоволи нагона си с друга. Не, в повечето случай това са женски фантазии и преувеличения, за да се скрият вътрешни несигурности. Въпроси като ‘’тя по-хубава ли е“; „тя по-забавна ли е“; „тя по-добра ли е‘‘, доказват, че нямаме проблем той да общува с невзрачни (според нашата преценка) момичета/жени. Но ако смятаме дамата за заплаха, ревността излиза на преден план, защото, видиш ли, той ще я хареса повече от нас…
Признавам, че често имам подобни мисли, но на този етап не бих ги изразила на глас. Надявам се и за напред да е така. Никога не бих го ограничила от контакти с което и да е момиче, защото знам, че няма да позволя на мен някой да ми казва с кого да общувам. Но остава въпросът за ревността. Очевидно е, че проблемът идва от мен. Знам, че е така, защото той никога не ми е давал ‘’повод за ревност‘‘. Koeто също е абсолютно детинско и излишно. Друг е въпросът, когато ревността се поражда от собствена неувереност…полезна ли е? Трябва ли да е там или застрашава връзката? И разбира се…той какво ще си помисли, ако разбере че ревнуваш? Че държиш на него? Че не му вярваш? Способен ли е да разгледа ситуацията отвъд повърхностните стереотипи?
Забележка: Статията важи и за двата пола, не представям само женската гледна точка, въпреки че така излиза.