Тръгнал е в понеделник, с всичките си облачни раници,
с тежките си плащове, избродирани с мълнии,
с големите ледени топчета в дълбоките джобове.

Тръгнал е дъжд към морето.
По пътя вали безсистемно,
по пътя шумно се смее
и плаче
на воля -
нищо общо със Хамлет,
по-скоро Меркуцио някакъв юнски,
със всичките домина, маски,
трагичен изричен палячо,
играе си с ледени топчета,
играе със стъклени перли...
играе, играе, играе.

Забравя, че гони морето,
забравя - към него е тръгнал,
и стигна го тази неделя -

да падне там бездиханен...

да падне и там да остане.