Тайните, битките, раните,
пътищата зелени за нататък. 
Тихите тъмни признания -
от  светлото отпечатъци.

Кулите, сълзите, вещите -
някои дребни предмети.
Нямам омрази. 
И на свещи да е,
с мразенето не се харесваме.

Имам децата, живота си,
всичките мънички глупости,
дето така ме ядосват.
Сладко, солено и люто.

Пазя си нечии думи.
Топли, гъвкави, остри.
Пълни с живот до румено,
с отговори, с въпроси.
Бели, черни, изтръпнали,
честни, невероятни!
Те ще ми са съкровище -
думи от необятност.

Тези думи ще си ги пазя,
като зеница на окото.
Знаеш ли, нямам омрази,
просто любов е, защото.