...розите цъфтят и прецъфтяват, но ние нивга няма да се разделим...  

Шипките  по портата на май
в розово са разцъфтели.
Лъжа си ума  и увенчавам
опашатите лъжи  с листенца бели.
Бъзовите майчици из двора -
достолепни, с длани ароматни -
бъз ще набера и ще направя
лимонада за невидими приятели.
 
Диви рози - недостъпни шипки.
Само с пет листенца, но красиви.
Иска ми се, колко ми се иска
като шипката да беше жилава...
  
Няма диви лебеди. Заминаха.
Прилетяха щъркели. Отдавна?
Струва ми се беше посред зима -
зимата се случи безпощадна.
  Най-внезапно зимата се случи
сред разцъфналите ябълкови клони,
заваля снегът, залая куче,
повече не искам да си спомня  

си ума ... и не искам да си спомня ... Винаги си близко да мен, Небесност! Прегръдка ти изпращам - запомнящо се топличка :)

Благодаря, НебЕли!