Скоро не е хрускал под краката ми,
нито е скриптял - скрип-скрип.
Не е скърцал зъби...
Няма дати в календара в бяло полускрити  
Не е падал сняг. Не знам, не знам,
лутам се, а пътят - незатрупан.
Тази зима няма снежен храм  
и кокичетата не са свещи.
Сухо е.  

Слънчево. Синее се небе.
Светлината пронизително извиква.
Трябва да се радвам от сърце,
а снегът така ми е залипсвал.  
Да се втурне вихър, да върти, 
да затрупа всяка земна мъка
и изпод краката да скрипти,  
да проскърцва, хрускаво да хрупа...  
и кокичетата да се подадат.
Да строшат с главици ледовете.
Чак тогава ще се доверя -
че е зима ще повярвам. 
Че е светло.