Как сбъдна се снегът във този вторник...* 10.01.2017 г

Така лети, така се стели, така приижда и се носи... 
Небето търся, то къде ли е?
Замрежен е пейзажът целият,
снежинките са ми изпросени.
Изглежда дълго съм се молила,
та нямат чет...
Летящи чети!
Снежинки! Истински!
Отколе
не сте танцували, не сте ми светили...
Не сте ми кацали на клепките,
косите ми не сте целували...
Такива вихрени и трескави,
кристали крехки разлудували...
Такива пръхкави и рохки
не помня да са били преспите.
Снегът се сипе и разкошът му
е кралски...
Негово светлейшество
превръща вторника във приказка,
в следобеда се влачи шлейфът му. 

Кокичетата ще поникнат! 
И снежни ще са им доспехите.

Много жизнерадостно и красиво стихотворение, Марта!
Благодаря за удоволствието!
Стана ми някак песенно и танцувално под кристалните гирлянди на снежинките. :)))

Заслужаваш всичките безчетни снежинкови чети, Доре:)

Днес вече поваля за разтуха, съвсем ситничко, но все пак...заснежи. Здрава и добра година!

Днес прииждаха четите на прашинки-снежинки, валя ...дори лееко побеля. Утре няма да личи, но го видях и усетих.