Дъжд като протяжен вик,
дъжд като задавен плач. 
Дъжд, натрупан като дълг - 
дълъг дълг към летен здрач.

Дъжд по ноемврийски зъл, 
дъжд по зимному студен,
Дъжд клокочи
-гъл-гъл-гъл -
там се дави този ден.

Дави се и се въртят
в кръг над шахтите ята...
Сякаш склопят се очи -
по дъждовната река,
в мокра рокля от листа,
вън се носи есента...