Постинг
28.07.2017 23:44 -
Градчето
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 622 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2022 08:56
Прочетен: 622 Коментари: 7 Гласове:
14
Последна промяна: 04.07.2022 08:56
- Животът си минава. Реката си тече
- градчето си остава уж същото градче,
- а сякаш умалено, и всичко е на хвърлей -
- площадчето и пощата,
- и тихото, и върлото,
- и спомените, детството, самунът слънце - залезът
- е с аромат на хляб сред капещите зарзали.
- Велосипедът. Топката. Красивите ми рокли,
- изритана пантофка на стълбите се мота.
-
- Самотна е, и смотана...пантофката, и къщата.
- Животът си тече. А тук не се е връщал.
-
-
-
-
1.
iosefbav -
!
29.07.2017 00:46
29.07.2017 00:46
Браво!
цитирайХаресвам начина ти да пипнеш с очарование и финес!
цитирайми се да обуя пантофката, Небесност. А, капещите по лактите зарзали ... ммм... чист вкус на детство! Порастването наистина боли, но не бъди тъжна. Ще извадя сервизчето на точки и ела на моята веранда. Да пием въобръжаем чай и да си говорим как не порастнахме***
цитирайблагодаря!
цитирайнапоследък почти не пиша от правене на градинки и разни други прозаични занимания
цитирай
6.
marrta -
elineli - чудесно ще е на верандата, надвечер - ако пък е западна - сутрин ;) :)
31.07.2017 08:17
31.07.2017 08:17
имаше едно огромно стълбище в детството ми - в къщата срещу залеза; бащиния ми дом
цитирайМоята къща на детството дигна я буря ли, щорм ли...
дигна я все със чешмата и със кованите вратници,
с храстите и асмите, с всичките стари дървета,
скринове и бюфети, тънки и плътни пердета,
маси, долапи, кенета, залези между зарзали,
шеметни спомени летни, макови кукли и лъкове,
меките длани на баба, белите и куверти...
С цялата дълга ограда, с покрива и комините,
с горната и веранда, дето се къпел баща ми
лете под дъждовете...
Дигна я. Няма ми къщата там дето все ме е срещала,
няма отсреща и щъркели, няма ги баба и дядо,
татко ми и сестра ми -
тъй
ще си казвам, че бурята някъде ги е отнесла,
заедно с цялата къща,
заедно с цялото детство,
са се стоварили сигурно
върху най страшната вещица
цитирайдигна я все със чешмата и със кованите вратници,
с храстите и асмите, с всичките стари дървета,
скринове и бюфети, тънки и плътни пердета,
маси, долапи, кенета, залези между зарзали,
шеметни спомени летни, макови кукли и лъкове,
меките длани на баба, белите и куверти...
С цялата дълга ограда, с покрива и комините,
с горната и веранда, дето се къпел баща ми
лете под дъждовете...
Дигна я. Няма ми къщата там дето все ме е срещала,
няма отсреща и щъркели, няма ги баба и дядо,
татко ми и сестра ми -
тъй
ще си казвам, че бурята някъде ги е отнесла,
заедно с цялата къща,
заедно с цялото детство,
са се стоварили сигурно
върху най страшната вещица
Търсене
За този блог
Гласове: 11635
Блогрол