Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06 15:24 - Лятото
Автор: marrta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 357 Коментари: 7 Гласове:
8

Последна промяна: 23.06 15:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Лятото се изтъпани като цигане. Калайдисаното пладне. Слънцето - дайре лее зной, подрънква жупел,
вече трети ден
газя жега до колене, жeга гази мен.. Слънцето трепти отгоре, лятото играе. В маранята, посред зноя юни гледа смаян... Aма се изнизват дните - цигански гердан! Седем шарени мъниста - как и тях да дам!
Ще ми се да ги запазя -
седем цветни дни
и да си ги нося в джоба
чак до старини.
Лятото пета удари
и се завъртя,
падна седмото мънисто -
петък отлетя.






 



Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nalia - Ей, Марти!
23.06 16:53
Нанизани мъниста - дума до дума..
и дайрето повежда катуна:))
цитирай
2. donchevav - По цигански пъстро - шумно, весело, ...
23.06 23:04
По цигански пъстро - шумно, весело, горещо - майстор си на асоциациите, Марти! Поздрави!
цитирай
3. sestra - Хааха... защо така
25.06 10:01
си подранила с циганското лято, Доре? Или мигновенията се удължават?... пак се отнесох в ритъма <3
цитирай
4. marrta - nalia :)
02.07 15:12
ето го и юли - танцува и дрънка с дайрето край слънцето ;)
цитирай
5. marrta - donchevav - благодаря, Вени :)
02.07 15:13
така ми изглеждаше - лятото на пустия мегдан, с пръст в устата и кръгло тумбаче
цитирай
6. marrta - sestra - :))
02.07 15:14
голо циганче в прахоляка, така го видях като пристигна, Мире...циганското ще чакаме
цитирай
7. marrta - Георги Рупчев
26.07 09:56
ГРАДЧЕТО


Слънцето се е стопило - и изтича, и пече,
и е тихо и унило в непознатото градче.

Делникът се рони бавно от горещите ъгли,
вън един слепец продава дъвки, семки игли,

а женица с черна кърпа покрай черквата мете
и една до друга те се сгърбват като майка и дете.

Дремят в пивницата старци, а по улицата - ти
обикаляш като в карцер зарезените врати.

Залежала се е бедна, болна пладнешка нега
и като машина шевна трака тъпата тъга.

Ето моста и реката - камъкът дими от пек,
мудно точи се водата, рови в пясъка човек.

Е, опитай, помоли го - може би ще каже как
да преминеш и да стигнеш до оттатъшния бряг.

Пощальонът с колелото се кандилка в облак прах
и кандилка се живота, ти минаваш покрай тях

и ги гледаш, после тръгваш - все едно е накъде,
леко слънцето остъргва болката като с ренде

и пече непоносимо, срещу слънцето жумиш...
После няма да те има - в жегата ще се стопиш.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 598286
Постинги: 297
Коментари: 2641
Гласове: 6890
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930