Беше една разсеяна Пролет,   която оставяше където й падне нещата си.

Костас Монтис     Тя е вечно разсеяна пролет - тя е влюбена във дъжда, той  се лее без мяра отгоре и - тя си губи по него ума...   Тя небрежно си пуска нещата и разхвърля целия свят. Носи вятър - издува торбата и, вее шалове бял аромат.    А по пътя по който минава никне млада зелена трева. Тя е нейде наоколо. Казвам ви - постоянно намирам неща.   Кукурячета. Стръкчета разни - жълти, сини, лилави цветя - Теменужки! Безброй буболази щъкат в тънката остра трева.   Подир нея изприщват се храстите и избива по клоните цвят . Тя се вее. Безпорядък и щастие с нея веят се, тичат, хвърчат...   Тя е вечно разсеяна пролет. Тя е влюбена във света и се губи така непресторено, постоянно намирам неща...

като теб, Небесност:) Но пък, признавам си още от края на януари съм с претърсващите очи. Вчера преди дъжда едно късичко нискостеблено килимче от синички направо ми наусмихна всичкото. И така всеки ден - намирам си неща ... пролетни подаръци :)

подреден в красиви стихове!
Поздрави, Дора

С нещотърсачески нюх и дълбоки очи - толкова е невероятно да откриваш пролетта ден след ден...да намираш подаръци:)

толкова бъркотиеста, така хаотична, а оказва се всичко обмисля и подрежда, Бърза-сръчна е тя - третата сестра:)

Поздрави

бих ти дала два гласа само заради "буболази"-те.Много ми допадна!

blagodarq!