Този сняг изведнъж заваля.  Тихо избухна небе във лицата ни, нещо се сдърпали със заранта и кибритлията дръпнал халката...       ...Разлетя се небето! - конфети и градуси...      Не!    Това не са прозрачни конфети. Не са и снежинки бликнали в хаос,  а хергелета бели коне.     Светят!     Мои приказни, снежни коне,  среброноги, станиолени гриви.  Изненадващи зимни коне, от небето изригнали.   Живи!         Ненадейни, искрящи коне,  непоискани, лудо летящи, откъде изникнахте?   Откъде?  От съня на невинен за щастие?      Мои изгревни чисти коне,  мои бели коне на разсъмване - нежни, снежни, безметежни,   поне  отнесете зимното мое стъмване.    Отнесете колебливото, бледо "аз",  отнесете всички съмнения!    Да остана на чисто! И в час  ще намеря и пътя, и времето.      Мои истински,  мои летни коне,  мои неистови и мои мечтани,   мои блудни, добри синове,  отнесете далеч всички граници! 01. 2005 г  

Бели небесни коне
в това разлетяло небе!
Светещи, приказни, среброноги,
изненадващи и толкова чисти!
Завъртяха ме в своя вихър
и тъмнината се избистри!
Ах, тези твои коне шеметни,
направо към изгрева ме понесоха
и на разсъмване граници всякакви отнесоха!
Това наистина е върховно, Марта!
Прекрасна си!

Редактирам напоследък стари работи...друго си е да погледнеш от вишката на годините опит ;) Всякак пробвах да си оправя цветово текста, не мога целия да го оцветя