Постинг
27.01.2017 21:07 -
Слънце *
Слънце
Не си пъха то носа по ъглите.
Не си пъха то като мрака носа по ъглите.
К. Монтис
Нее ...не си вре то лъчите дето не му е работа...Окото му притваря се през зимата - ветровете разресват миглите му - да пораснат и блеснат до пролетта. Облаците трупат компреси върху му - да си почива, сили да събира, да порасне, да се ококори - да стигне и разпръсне мрака от всичките ъгли, да насмете тъмата от всичките затънтени истории.
Мракът - един голям страхливец,
се крие по ъглите - добрата новина!
Бяга той от слънцето, което наднича,
затуй го чака тичане, направо презглава!:)
Краят на всеки мрак е неизбежен!
Сърдечен поздрав за провиждането, скъпа Marrta!
цитирайсе крие по ъглите - добрата новина!
Бяга той от слънцето, което наднича,
затуй го чака тичане, направо презглава!:)
Краят на всеки мрак е неизбежен!
Сърдечен поздрав за провиждането, скъпа Marrta!
2.
marrta -
благодаря, Инел :) оставям тук едно стихотворение - само привидно няма връзка -
05.02.2017 13:46
05.02.2017 13:46
в основата си отново е вечния двубой между мрака и светлината
НЕДЕЛЯ
Не бях виждал много отдавна – една майка бие детето си...
Медея, Касандра-пророчица, Венера Милоска, Голата Маха...
Крещи, нанася тежки удари, танцува с отмъстителни токчета,
размазвайки жълтото мозъче на изтървания сладолед.
Да го оближеш!
Да го оближеш!
Детето се блъска –
механична играчка в ръцете й,
свива се като бръмбар под крилете си,
смалява се и само очите му
стават големи като очи.
Надзирателката – упоена от власт,
майката бие целия свят по очите.
Упоена от власт...
Упоена от власт...
Спри се жена!
Петрарка е писал за теб!
Ренесанси направихме от твоето тяло,
животно такова!
Движението беше регулирано.
Пешеходците пресичаха правилно.
Беше неделя – пееше църковният хор.
Поетите пишеха срещу някакъв
латиноамерикански диктатор... Това
ставаше точно между Народното събрание,
Академията на науките и храма паметник
„Александър Невски“, в София, столица
на Народна република България.
1970
цитирайНЕДЕЛЯ
Не бях виждал много отдавна – една майка бие детето си...
Медея, Касандра-пророчица, Венера Милоска, Голата Маха...
Крещи, нанася тежки удари, танцува с отмъстителни токчета,
размазвайки жълтото мозъче на изтървания сладолед.
Да го оближеш!
Да го оближеш!
Детето се блъска –
механична играчка в ръцете й,
свива се като бръмбар под крилете си,
смалява се и само очите му
стават големи като очи.
Надзирателката – упоена от власт,
майката бие целия свят по очите.
Упоена от власт...
Упоена от власт...
Спри се жена!
Петрарка е писал за теб!
Ренесанси направихме от твоето тяло,
животно такова!
Движението беше регулирано.
Пешеходците пресичаха правилно.
Беше неделя – пееше църковният хор.
Поетите пишеха срещу някакъв
латиноамерикански диктатор... Това
ставаше точно между Народното събрание,
Академията на науките и храма паметник
„Александър Невски“, в София, столица
на Народна република България.
1970
Търсене
За този блог
Гласове: 11580
Блогрол