Понякога съм толкова объркана. Вътреразхвърляна, опустошена. В юмруците ми поривите - мъртви и побелели кокалчета напрежение.   Какво ли търся и какво очаквам? През сложното като през тръни преминавам. Протегнала ръце опипвам мрака, преспъвам се и падам...  Продължавам.   Какво е туй предчувствие за случване, което в най-дълбокото клокочи. Дали животът досега е ключ, дали е отговор, въпрос ли е ?   Зад хълма простото е, при дъгата. А пътят е очакване. Да се срещнем на хълма, приятелю. Вървим ли - все стигаме. Някъде.

Звучи едновременно умъдрено и поривно - как го правиш?:))) Хареса ми много!
Честит празник, скъпа Марти! Поздрави!!

както правилно си го нарекла, и ги доизкусурявам след 10-12 години - друго е, и сега пак ще внеса редакция :)
Благодаря, Вени! Честит празник! За мен учителите, които са на мястото си, и всеки ден се изправят зад катедрата пред изпитателните погледи, са истински съвременни будители - прехвърлят искра, па макар в едно сърце да пламне...

Четейки това великолепно стихо, имах чувството, че е писано специално за мен! Чрез него долових гласа на самото ...битие! Обърканост, неяснота, ,,разхвърляност'', случване, очакване, път, отвеждащ някъде - ето това е битието.