Предпочитам грамофоните и плочите
пред хладните лъскави дискове.
Предпочитам да съм измислена,
пред това да не бъда истинска.

Предпочитам огъня на камината,
сто пъти пред климатика.
Старомодна и предвидима -
не отгледах в мене практикА.

Предпочитам звезди и луна,
пред телевизия и кино,
Боже, каква проста жена
си ме създал! Хляб и вино.

Обичам да ме обича
един-единствен, само мен, мъж.
Обичам да е различен
и да бъде един и същ.

Обичам, ако си имам къща,
някога (това е мечта),
в нея да се завръщам
винаги с радост. И... така.

Предпочитам, обичам
всички прости неща.
Свещ паля и я заричам.
Да не угасва свещта.


4.11.2004 г

но наместо камината ще се наложи да подпалваме сърцата си, защото няма толкова много естествено мъртви дървета... :)

предпочитам...нямам - камина, къща ( на морето) но всичко си е същото, още на 30 съм знаела какво искам - да ми се ненадява човек)

Всичко ми хареса в това стихотворение, но се усмихнах на стиховете:

Предпочитам звезди и луна,
пред телевизия и кино,
Боже, каква проста жена
си ме създал. Хляб и вино.

Съчувствам ти:)))) - и те подкрепям. И се надявам мечтата за къща да се е сбъднала. Амин, дай, Боже, много светлина и радост при всяко завръщане. Макар че къщата е голям бирник - все нещо иска, знаеш го:)))
Поздрави, мила Марти!

..Обичам да ме обича
един-единствен, само мен, мъж.

Нека е какъвто си иска:)

Проста като просо за кокошки! :) О, сега има една кокошка на село, измъти си само едно пиле, което брани като орел - толкова е смешна, казва се Корнелия ...цяла история е това, но трябва да я снимам, как го влачи със себе си, покрила го с крило

Тук пак искам да споделя нещо любимо :


АКО БОГ МИ ДАРИ ПАРЧЕНЦЕ ЖИВОТ


Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и
ми подари парченце живот, може би нямаше да
кажа всичко, за което си мисля сега…
Ще оценявам нещата не по стойността им, а по
съдържанието.
Ще мечтая много.
Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне
на очите отнема светлината за 60 секунди.
Ще бягам, щом другите чакат.
Ще слушам, щом другите говорят.
И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед.
Ако Бог ми даде парченце живот…
Ще нарисувам една картина.
С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на
Серат.
Тя ще е като серенада, възпяваща луната.
С мойте сълзи ще полея розите в градината,
за да усетя болка от бодлите им и нежност
от листенцата.
Ако Бог ми подари парченце живот…
На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал.
Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не
искат да се влюбят, защото били стари.
На старците ще обясня, че смъртта не идва със
старостта, а със забравата.
На децата ще им дам крила, но ще оставя сами
да се научат да летят.
А на жените… ще им призная, че цял живот
съм ги обожавал.
Ако Бог ми подари парченце живот…
Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на
слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си.
и цялата си злоба ще я извадя върху
късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето.
Научих твърде много от вас, хората до мен.
Разбрах, че всеки иска да живее на върха на
планината, без да си дава сметка, че щастието
е по пътя към върха.
Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в
беда, трябва да го гледаш отдолу нагоре, а не
обратното.
Научих толкова много от вас, хората до мен.
Но всичко ще потъне в забрава и ще погине,
когато ме затворите в куфара…
Тогава аз наистина ще започна да умирам.
Приятели, дано не ви тежа като верига!
Не чакам отговор от вас. Не ми пишете!
Не ме търсете!
Искам само да чуете сега словата ми.
И да почувствате, че нещо се променя.


Г.Г.Маркес

и неговият магически реализъм!
Сърдечно благодаря, Дора!

Тук видях себе си. Споделям и предпочитанието към идилията и романтизма пред прагматизма и технокрацията. Тук съзрях интересна дилема:,,Предпочитам да бъда измислена/ пред това да не бъда истинска''.
Поздрави!

Това е положението...този свят не е за романтици, но като си измислен някак се спогаждаш и със себе си :)