тежки и дъхави сълзи по лятото.
Пустеят гнездата, не пушат комините.
Август си даде на щъркел крилата.

Вае купол небето, гроздето зрее -
кичури облаци над асмите.
Гугутки гукат, вода се лее,
Накъсяват на лятото дните.

Август е тук, сред прахоляка,
бялват се босите му петички.
Бяга след щъркелите, бяга пред влаковете
Бяга сред облаци лястовички...

Бяга ни август. Смугъл, смокинен.
В джоба му плиска топло море.
Август безследно ще ни отмине -
Летен дъжд... преваляло небе.


22.08.16