Сред летните карнавали от мимолетие
изложбите на плът по плажа
Жестокото слънце
размазаните като мухи желания
и жилавото присъствие на синята жлъчка


В средата на юли
жалейка
с плътен почерк на необратимост

винаги ти казвам колко ми харесват твоите стихове. И ти казвам още, че си най-добрата в това блог пространство, макар да знам, че ще отречеш. Хубав ден, Доре, нека ти е пълен с радост дори от малките, незабележими радваници.

Лятото, края на лятото, доста често действа угнетяващо, до кокал. Съвършено с малко думи и много чувство, както винаги!

отношението. Общуването. За мен поезията е особен вид общуване, за незрели
(обратното на "зрели хора сме") ;) зрящи - хора с вътрешно незатворено око. Желая ти време!

стихотворение поне на десет години, настроението в него актуално ... външното на лятото, суетата - онзи ден ми се вързаха двете думи и писах нещо мислено - суетата на лятото. Светския му характер...Телата, плажовете, жегата на живота