Подобно кучето, което щом лае - не хапе, човек, силен на думи, никак не е по делата.  Онзи, който говори и обещава,  сваля разни звезди, царства ни подарява, говори, прехласва се,
фразичките си сресва, обикновено дърдорко е. Гледа си интереса.
Все търси лесното -
 да му е сито и топло. Обича да си почива, думички да си чопли. Да си ги лъска, глади,
реди и приготвя. Утре да ти ги хвърли, чак очите ти да намокри.  Думи като отрова силни плюс няколко питиета.  Думите - великани,
действията - джуджета.
 Думи със върхове високи 
хвърлят гигантска сянка,
в нея трева не никне,
зъзне и вехне камък...


С думи лесно се прекалява -
опитът ми говори.
Делата на думи остават.
От думане кога да ги стори?
 

!
Да не се конкретизира,
нито пък обобщава.
Думите са на всички,
някои ги оползотворяват.
   

Толкова хубаво си го казала - по-ясно, по-поетично и по-остро сатирично май не може да се изрече! И няма да конкретизираме, нито ще правим обобщения – защото…всичко е ясно, ама няма накъде:))))
Поздрави, Марти!

***

Да бяхме си останали до няколкото думи,

с които да назоваваме най-важните неща –

до звуците на болката, до междуметията...

и до бръмченето на лудостта. Б.Х


"Дела трябват, а не думи!" Дано дораснем до думите на апостола. А той да прощава човешката ни суета, глупост и празнодумство.

не може по-добре да се издума :)

а има хора мъдри, които все по си мълчат, но понякога пописват...сега четох нещо, което ти оставям - http://www.hulite/modules.php?name=News&file=article&sid=152562&mode=thread&order=0&thold=0

"Думите са на всички,
някои ги оползотворяват."

Много ми хареса! :) Поздрав!