Изгревно розово. Зима.
Януари в риза от мраз.
Бяла и скърцаща, с дим
над яка от кристален атлаз.

Розово-златно небе 
от коприна, сатен и тафта,
газ, муселин, кадифе -
светлината струи над кръвта.

Разточителен мраз и разкош.
Вирва слънцето ярка глава -
Самороден и пръв благородник.
Розов изгревът изрева.

27. 01. 2016

Чудесен стих и приказен залез. Като морета от слънчево слово и развълнувано облачно кадифе.

Изгревът от тази заран...остави ме без думи, снимах го ненаситно като влюбена, а след залез реших, че все пак мога и да опитам да го опиша...ама беше неописуем!

Розово-златен изгрев на слънцето, синьо-сребърен залез на пълната луна - тази сутрин януари ни подари такива гледки, че ако Дж. Лукас ги е наблюдавал случайно, непременно се е вдъхновил за нови серии sci fi филми.
Чудесно стихотворение си посветила на тази красота, мила Марти! Страхотна снимка!

Вълшебството на зимата и великолепно описание
на това вълшебство...
Поздрави, Марти !

Само изгрева на пълнолунието гледах...
изтървала съм залеза, но всеки път немея и се преизпълвам с благодарност когато има такива небесни спектакли, просто не знам как да ги опиша и все търся думи, а те са слаби, недостатъчни и снимките бледнеят...благодаря ти, Вен!

Така да ме зареди...нещо ми бяха паднали батериите през последната седмица ;) поздрави

Розово-златна светлина танцува по облаците…. Красиво… много!

розово, воали от коприна, тафта, сатен, муселин ....и мислено се завъртях на пръсти. Прегръдки, Доре!