Навън е бяло, бяло, бяло... Ехее, до хоризонта чак! Подскачат врабчовците палаво - ту ляв, ту десен враби крак... Оставили са на перваза трипръсти тънички следи. Отсреща спускат се по хълма деца със шарени шейни и сякаш са цветя в снежеца - кикотещи се хем цветя! Валя, осъмнахме сред бяло...  Благословена тишина!
Като във снежна катедрала
сред преспи непокътнат сняг.
И любовта така е бяла
до първия пристъпил крак...
До първата следа в снежеца,
дотам е чиста любовта.

Но днес е бяло. Сякаш свети 
светът...и почва отсега.




04.01.2016 



 

vk.com/page-93958959_51043785

Красив стих!
Наваля ме с чистотата си.
Благодаря!

Ах, каква красота - в песента ти чувам и шепота на падащите снежинки, и шумното врабчовото пристъпване, и чистотата на любовта - целият необят от чувства, които само зимата може да навее и само чист и топъл човек като тебе - да изпее така! Поздрави, мила Доре!

Много е красиво!

Душевна чистота...Много живот и здраве пожелавам!

Много красиво стихотворение, усещаш - бяло е, невинно, тихо... И безкрайно:

Ехее, до хоризонта чак!

Поздрав, Марти!

Усетих го!

Благодаря!

надявах се, че ще го видя...чаках, а той все тайно, по нощите. Вдъхновение ми беше едно стихотворение.

благодаря!

и не мен ми се остава в първия, непокътнат сняг...жалко, че няма как да остане бял по-дълго...цапа се, топи се, каля се

не знам дали е "висока"...някаква особена и само негова, на снега...дълбока, широка, висока - като в църква от сняг...няма точна дума, не съм я намерила поне

благодаря ти!

светът ни по е свят, и свети!

Поздрави, Мая! Светли дни!