Есен е. Сиво и влажно.  Гарванов грак и мъгла.  Тъгата многоетажна. Памучена тишина... Тръни с парцалчета лято.  Никого няма в полето.  Останал е само вятър... Само вятърът - местния луд -  вика нещо и бяга през нивите.  И е толкова сам и чужд,  че няма и да го видите.

 

... тръни с парцалчета лято...
Така обичам есента, а в твоята се влюбих !

Аз пък не обичам есента - но и аз се влюбих в твоята:

Есен е. Сиво и влажно.
Гарванов грак и мъгла.
Тъгата многоетажна.
Памучена тишина...

А снимката е направо уникална! През тази мокра, прокъсана паяжина сигурно е минал твоят луд-луд есенен вятър - в порив да спре или поне да настигне слънцето!
Прегръдка, мила Марти!

обичам. С гарваните - есеновата ми аристокрация. Хубава, хубава импресия!

благодаря ти, Таня!

би ме отблъснал, но сега вече не...отивам да му се метна на врата на дъжда;))

Снимката не знам чия е, и е много подходяща...а не е писано по нея, просто ми попадна.
Благодаря, Вени!

есента е царица на шарената тишина - все едно фъндъци цветна вълна, през които звуците омекват, стаяват се - е, не е като онази бялата, праната вълнена на зимата...благодаря, Мире!:)

е кралицата на сезоните за мен, Небесност. Прекрасна мантия от думи си и ушила! :)

Небостъргач е:)))

особено сега в най-пищната си одежда, а толкова щедра - прекрасна есен, НебЕли!)

днес ми се вижда барачка;)

Поздрави, Тине!