Печалният кон   Отидох веднъж на площад многолюден и срещнах там кон, уморен и отруден. Сред шум и сред смях, той тих, бледен беше, с букет теменужки в устата стоеше.   И аз, наклоних се и питах шептейки - - Простете, защо сте с вид на жалейка сред този площад, с тъй унило лице, тук всички се смеят, тук празнично е. Празник е, значи, да забравим обидите, дa забравим задачите, да бъдем щастливи!   Печалният кон печално въздъхна -  - Аз тук, на площада попадам за пръв път, във делнични дни обикалям наоколо и тегля каруца, дърва са ми стоката. Внезапно реших да не съм под дървата,  юздата свалих, с теменужки в устата и с новите дрехи, със леко сърце се грабнах и ето ме тука, дете... Така ми се щеше да видя зарята, но няма и няма заря над нещата... Така ми е мъчно, дойде да се връщам да тегля каруцата. Все същото, същото... И няма да дойда тук скоро отново, все тъй ще работя, животът, ей Богу, това е. Зарята аз пак ще пропусна... Разбра ли защо съм печален, навъсен?   Какво да му кажа? И има ли смисъл от отговор празен, щом конят въздиша?   Поисках да тръгна, тъкмо взех си довиждане...  изтрещя над площада, светлина заприижда и като отговор на голямо очакване зарята бе приказна, зарята бе знакова.   Щастливият кон, а с него децата - - Зарятааа! Урааа! - с възторг закрещяха.   И даже у някого да предизвика насмешка, във тази история няма никаква грешка. Тя е за тези, които все теглят колата и днес, тук дочакаха заря над нещата.


...

Печальная лошадь


Однажды я вышел на людную площадь И рядом увидел печальную лошадь. Средь шума и смеха, тиха и бледна, С букетом фиалок стояла она. И я, поклонившись, шепнул ей: - Простите. Ответьте, прошу, отчего вы грустите? Сегодня ведь праздник, а в праздник всегда Обида не в счет и беда - не беда! Печальная лошадь, вздохнув, отвечала: - Я нынче впервые на площадь попала. В обычные дни я ее обхожу - До ночи тележку с дровами вожу. Но я вдруг решила не жить из-под палки - Ушла от тележки, купила фиалки И в новом пальто, позабыв про дела, Взяла и сегодня на площадь пришла. Мне б очень хотелось дождаться салюта, Но только салюта все нет почему-то..... Как жаль, ведь пора за тележкой идти - мне нужно вернуться домой к девяти. Не скоро на площадь я выберусь снова, Все буду работать и ждать выходного, И, может быть, снова салют пропущу.... Вам ясно теперь, отчего я грущу? Что мог я сказать? И что толку в ответе, Раз лошади плохо живется на свете?... Хотел я уйти. Распрощался. И тут над площадью с грохотом вспыхнул салют. И будто за все ожиданья подарок, Салют был прекрасен и сказочно ярок. Счастливая лошадь, а с ней детвора В восторге кричали: "Салюту - ура!" Пусть кто-то, услышав, не сдержит насмешки. Рассказ мой для тех, кто устал от тележки, Рассказ для того, кто тележку везет, - Пускай же хоть в сказке ему повезет.   Алексей Дмитриев



   

Прекрасно, вълшебно стихотворение! Благодаря ти, мила Марти! Честит Ден на детето! Слънчев ден с много усмивки!

не бях чула едно момиченце, което го рецитира и то така го рецитира, че ме разтърси и веднага го потърсих...

честит празник, Вени!

Хубаво стихотворение!






Хубаво стихотворение!

отличен преводач!!!
Поздрави - Литатру!

Прекрасно и различно...Благодаря ти, Марти! Поздрави!

Благодаря!

И на мен така различно ми прозвуча и произведе впечатление ;)) Благодаря!

,,все тъй ще работя, животът, ей Богу'', това е...'' Тази представа за живота като борба за оцеляване, работа, задължения, ,,теглене на хомота'', най-общо казано, ни превръща в ,,homo faber'', в ,,трудещи се животни'', потопени в омагьосания кръг на ,,все същото, същото''. И аз се чудя как тази тревожна тенденция на свиване на битието ни до бита и работата започва да придобива демонични размери. От екрана на телевизора, от сериалите, от непринудени разговори с познати на маса темата е само и единствено: работа. Мнозина водещи в захлас и опиянение споделят как тяхното предаване, работата им е всичко за тях, а личният им живот, обикновените радости са запокитени встрани, в ,,задния двор''. Нещо повече, мнозина бягат от личния си живот и се затварят изцяло в...работата си, пък после се оплакват, че животът им е тъжен, нещастен и пр. Да не проумееш, че работата, битът са условие, средство, но не и Цел, Смисъл на съществуването, означава да продължаваш да витаеш в пределите на ,,същото'', да бъдеш сред, но никога ,,над нещата''.
В своите ,,Метаморфози на духа'' Ницше определя последния като камила, натрупала знания, която се превръща в лъв, господстващ чрез тези знания, който пък накрая еволюира в ...дете, отърсило се от хомота на ,,опита'' и отдало се формите, звуците, барите и радостите на живота.
Нека съхраним детето в себе си, защото то е пътят ни към ,,зарята над нещата''.

Благодаря за прозорливото вглеждане, детето в нас трябва да е щастливо, да не забравяме да се радваме като деца

пропуснах да споделя прекрасните си впечатления от картината под него, която великолепно се вписва в смисъла му, доколкото по детски излъчва удивителна добрина и топлота.
Поздрави!

търсих да е близка с текста илюстрация)


Поздрави!