Постинг
02.02.2015 09:01 -
Февруари по водите
Февруари е подхвърлено дете.
Вчера го довлякоха водите.
В кошница, завит и с писъмце -
"Мъничък е.
Пък обичайте го!"
Голяма вода се изля. Вчера ходихме да зарязваме - край пътя се бяха простряли езера, които заплашват да станат блата. В дворовете трудно се вървеше. По-скоро джапахме. Пръстта не поема водата и тя си стои отгоре, разляла се е навсякъде. Обух си найлони върху ботушите, за да вляза. Над лозята тежеше една "унилая пора..." и никакво очарование не намерих в тази мокрота. Бързахме да се върнем. На връщане слънцето се показа и гледката на димящата земя беше великолепна...
А днес... Днес светът отново е облякъл локвеният си костюм и слънцето се оглежда в него. Сетих се, че преди време писах един такъв апотеоз на локвата - ако не бях го написала вече, днес щях!
СЛЪНЦЕ в локвите
Вчера го довлякоха водите.
В кошница, завит и с писъмце -
"Мъничък е.
Пък обичайте го!"
Голяма вода се изля. Вчера ходихме да зарязваме - край пътя се бяха простряли езера, които заплашват да станат блата. В дворовете трудно се вървеше. По-скоро джапахме. Пръстта не поема водата и тя си стои отгоре, разляла се е навсякъде. Обух си найлони върху ботушите, за да вляза. Над лозята тежеше една "унилая пора..." и никакво очарование не намерих в тази мокрота. Бързахме да се върнем. На връщане слънцето се показа и гледката на димящата земя беше великолепна...
А днес... Днес светът отново е облякъл локвеният си костюм и слънцето се оглежда в него. Сетих се, че преди време писах един такъв апотеоз на локвата - ако не бях го написала вече, днес щях!
СЛЪНЦЕ в локвите
Чудесна описание - сякаш бях там! Тия езера, ботуши в налони - и локвеният костюм на земята, в който се оглежда слънцето... А при нас не валя - нито капка - все слънце и слънце - зарязахме, даже си посях малко лук - за зелен; посях и калугерската бакла - време й е:)))))
Искаме пак апотеоза на локвата! Аз не го знам - сигурно има и други - особено по-нови. Да-а-а, а аз вече съм стар кокал - от днес започвам втора година в блога. Боже, какво ли значи да издържиш 9 години тук!!!! Поздрави, Марти! Прегръдка от мене!
цитирайИскаме пак апотеоза на локвата! Аз не го знам - сигурно има и други - особено по-нови. Да-а-а, а аз вече съм стар кокал - от днес започвам втора година в блога. Боже, какво ли значи да издържиш 9 години тук!!!! Поздрави, Марти! Прегръдка от мене!
Апотеозът е под заглавието "Слънце в локвите" - само кликваш.
Вени, а в училище как издържаш? Нищо не са девет години тук...А в семейство, а далеч от дома...А в България последните 25 години...С любов и търпение! И въпрекизъм! Чутовен!
:))
цитирайВени, а в училище как издържаш? Нищо не са девет години тук...А в семейство, а далеч от дома...А в България последните 25 години...С любов и търпение! И въпрекизъм! Чутовен!
:))
Благодаря, Марти! Е-е-е, в училище е супер! И в семейството...В БГ - чат-пат ...но дано да върви към по-добро, а?...А чужбина не ща да я зная - такава кръвнина й плаща всяко българско семейство - еничарството е нищо пред този геноцид /наскоро публикувах постинг за принудителната раздяла с близките хора/:)))))
А апотеозът е супер!
Приклекнала до клена
локва
и примижало слънце
в калния и поглед.
.........................
Залисан по разголените глезени
на пролетните, роклени жени
дъждът накриво изковал е локвите.
Бакърени
блестят огледалата им по тротоара.
Наднича слънце.
Чудесни стихове - засмени, слънчеви - въпреки локвите кал! Поздрави и усмивки и от мене!
цитирайА апотеозът е супер!
Приклекнала до клена
локва
и примижало слънце
в калния и поглед.
.........................
Залисан по разголените глезени
на пролетните, роклени жени
дъждът накриво изковал е локвите.
Бакърени
блестят огледалата им по тротоара.
Наднича слънце.
Чудесни стихове - засмени, слънчеви - въпреки локвите кал! Поздрави и усмивки и от мене!
на работа и вкъщи, няма да те мисля! Щастлива си ти, а напоследък съвсем!:)
Стихчетата са по на десетина годинки, но пък не се срамувам от тях...и сега ми звучат свойски/мойски:) Благодаря!
цитирайСтихчетата са по на десетина годинки, но пък не се срамувам от тях...и сега ми звучат свойски/мойски:) Благодаря!
много хубавичко :)
а така ако се промени малко?
"Февруари е подхвърлено дете.
Вчера го довлякоха водите.
В кошница, завит и с писъмце -
"Мъничък е той.
Но го обичайте."
цитирайа така ако се промени малко?
"Февруари е подхвърлено дете.
Вчера го довлякоха водите.
В кошница, завит и с писъмце -
"Мъничък е той.
Но го обичайте."
Може и така, а и така..
Февруари е подхвърлено дете.
Вчера го довлякоха водите.
В кошница, завит и с писъмце -
"Мъничък е...И да го обичате!/ Хем да го обичате!/ Бързо го обиквайте!/ Да го заобичате!/ и.т. н. в зависимост от похвата и захвата на изращача)
цитирайФевруари е подхвърлено дете.
Вчера го довлякоха водите.
В кошница, завит и с писъмце -
"Мъничък е...И да го обичате!/ Хем да го обичате!/ Бързо го обиквайте!/ Да го заобичате!/ и.т. н. в зависимост от похвата и захвата на изращача)
Търсене
За този блог
Гласове: 11582
Блогрол