Думичката ми за "лека нощ", според нашите, съвсем бебешка думичка, е била "анта ню".Такава една уютна и приказна думичка, да я гушнеш като плюшено мече и да спиш безметежно...

Има думи за сгушване,
думи като гнезда,
думи-скут,
думи - плюшени,
Думи-одеяла...
И когато си тъжен,
неразбран и самотен,
влизаш в дума-убежище
и си свой, и животът ти
не изглежда така
безнадеждно-враждебен.
Просто дума, която
си е само за тебе,
и разлива сияйни
корени сред звездите..
От език непонятен,
древен и апокрифен.
И не знаеш защо,
но си странно спокоен.
Нищо страшно, дете,
твоят дом е огромен
и е светъл, и топъл,
чист, просторен, безкраен...
Дом като необят,
дума - спомен за рая.

Толкова добре си го казала!

И когато си тъжен,
неразбран и самотен,
влизаш в дума-убежище
и си свой, и животът ти
не изглежда така
безнадеждно-враждебен.
Много ми хареса! Поздрави, Марти!

точно когато ни трябват.
Перфектно си казала всичко!

Хубаво е, че имаме такива думички. Много ми хареса стихът, толкова вярно всичко!
Анта ню, Марти!

ДУМИТЕ МЕЧТИ ?
МОЖЕМ ЛИ БЕЗ ТЯХ ?????

свои думи-мехлем. Вени, интересно ми е това с бебешката реч, с онзи език преди езика, жалко, че майка ми много малко неща е записала...а и аз не бях по-наблюдателна и стриктна в записването на бебешките думи на децата. Поздрави!)

Поздрави, Ели. Благодаря!

Да, нека ги има:) Благодаря!

за думите-мечти не знам...За мечтите знам, че не можем без тях и ще си позволя да цитирам едно стихотворение на Гълъб Ковачев, което ме натъжи наскоро -


Няма значение колко си умен или влиятелен,
колко добър съпруг, баща и човек си ти...
Всеки си има своята психиатрия,
където заключва мечти.

Dumichka si mi ti i toplish!

имам едно стихче, за опитомяването на думите -

Взаимно се опитомяваме
с лисиците на думите.
Неопитно в началото.
Шмугват се в лозето на листите.
Бягат ми.

Постепенно заставам все по-близо.

Накрая съм станала просто дума
с опашка от безкрайност.

... пред колоната от думи и не можех да проумея за магията в тях. Всичко стои стабилно, монолитно, наистина като колона, а в същия момент разбираш, че от нея се лее една топлина, мекота и те унася, унася... Сега си нямам любима дума. А съвсем доскоро беше "мама"...
П и е р

За времето, за вглеждането...и аз не мога да проумея магията на думите, но тя ме владее от години. Обичам да се крия в тях, от тях...любима дума ми е трудно да избера, да предпочета...различни са за различните случаи. Пздрв

Топло, уютно, близко и мечтателно... Така ми звучи стихотворението, Марти, тихиччко ромоли, бълбука някъде в мен и не съм край поточе, а до морето... И ми е чисто, и ми е леко.
Много ми хареса, прегръдка! :)

А не ми звучи сходно звуково...Интересно нещо е бебешкият език. Като че бебето идва от друг свят, говори на своя език, един такъв неразбираем, който може би е такъв, за да...съхрани някакви вселенски тайни... Докато научи този тук и забрави...
Много хубаво стихотворение!
И думичката ти е много хубава!
Анта ню, Приказна! :)

Благодаря, че седна до стихчето и се заслуша в звуците...морето ми е в главата от началото на седмицата, но засега само мечта:) Прегръщам те.

бях я сложила в чернови от години, само като заглавие, оня ден си мислех, че ме връща сякаш в една космична утроба - може и да си внушавам, че ме успокоява, може да е от спомените, неясни и подсъзнателни най-вече, всъщност - усещания

Благодаря, Стеф!:)