Хвърли ноември, захвърли го!
През рамото си го хвърли.
Не го поглеждай, остави го
като листо да отлети...
Върви напред, не се обръщай
към дните му, обвити в дим,
не чакай радост в миналата къща,
не се заслушвай в плач неутешим.
Ти няма там да се завърнеш -
тържествената му тъга
ти няма повече да зърнеш
и да я хванеш за ръка.
Хвърли ноември. Остави го.
След 30-и всичко приключи.
Ако ноември сам не си отива,
от него ти си отиди.




Беше и омръзнало да е кокошка - картичка на рисунка на Ерна Ангелова...това е то! Декември може да бъде каквото си иска - ако му е омръзнало да е декември! :)

Светлите празници винаги умиват тъгата...

Аз си обичам Късната Есен и като централен неин месец Ноември ми е хубавец, разбойник един такъв!:)
Но разбирам и твоята нега...при вески е различно, но при теб е обнадеждаващо!:))

Пълнолетният Ноември може да се справя в пространството и сам:) Той е толкова важен! От него зависи да повдигне вълшебната коледна завеса. И винаги го прави загадъчно. Зад мъглата, с която е наметнал града, вече се усеща аромата на Коледа :)
И от първия ден на декември ти казвам: Весели коледни дни! С радост ги подготвяй и изживей цялото им вълшебство!
Прегръщам те!

Споделям твоите усещания, Марти! Мразя ноември - не само защото най-тъжните дни от живота ми са свързани с него, а и по ред други причини: защото е есенен, защото е студен, дните са къси - и нищо от това не може да се промени до самия му край. Ура, да живее декември - в този месец съм родена :)))- но не само затова: в него денят започва наново да се удължава, мислите и делниците ни стават някак празнични, после идват и те, най-големите в годината празници, започват рождества и ново броене.....Декември връща настроението, тонуса, унинието си отива! И все пак - мила Марти, да отдадем на стария ветеран подобаващото - да му благодарим за проявената грижа - да приюти семенцата, да завие луковичките, да покрие земята с топъл юрган от меки листа - да подготви за идващата зима цялата природа - кой знае - зимата може да се окаже свирепа...ноември си има своите грижи и тревоги, и труд! Да му благодарим и да го изпратим с обич - за да го посрещнем и следващата година с ведро сърце!
Поздрави, мила, е, знаем, че Ноември не е Март, но....потърпи! Приближаваме се с още един месец до любимата пролет! С обич те прегръщам! Усмивки!

ноември е прекалено свой месец за мен, мноого личен, неприлично личен...затова така с ряз, не се обръщам нито с гняв, нито с плач, нито със съжаление, не ми се носи товара му в декември...предпочитам къщата на сърцето ми да е празна, за да я напълня с празник)

много ми е дал, много ми е взел...ноември на живот и смърт. Една приятелка ми каза, че 18 години е цикъл, лунен - затова се счита пълнолетие тази възраст, и всичко започва наново, нов кръг, нова луна ще пълним с усмивки и въздишки...А сега погледнах календара и видях, че на 6-и декември ще има пълнолуние - значи луната се очертава тепсия с голям и кръгъл никулденски шаран! Дано се вижда!
Благодаря ти за пожеланията! Декември не започна много добре - не само заради понеделника, дъжда, студа и сивия ден, но се надявам утре да ме опровергае! И да си съберем настроение, и да си уловим дух! Прегръщам те, Ели!

Когато обърнем гръб на световете, белязани с болка, сякаш и нея загърбваме...

Хвърли ноември, захвърли го!
През рамото си го хвърли.

Като щипка сол, за да не се връща тъжното ( Така казваше баба. ), но колкото и да хвърляме, бягаме... носим си онези есенни листа, дето са част от нас.

Хвърли ноември. Остави го.

Спасително звучи. Със светло очакване. Честит декември, Марти, с ухания на белота, елха, канела, радост! Прегръдка! :)

Много весела такава картичка, политнала след бягство от Ноември :) Усмихнато- динена къщичка в динята, разперила пелерината и отлитнала... в синьото идва ми, но то е мечтателно облачно розово... Да помечтаем предколедно :) Така се изнизаха дните и ето Декември закрачи напето и ей го на утре ще блеснат звездички в очето...

И така нататък :))) С радост изпратих Ноември :))) И лелееее... дойде си Декември... :)))

месец с особено значение, много радост и скръб донесъл и за мен, а и този беше като по учебник - сив, мъглив, равен, свлече листата на дърветата, оголи всичко и започнахме да мислим за зима...Иначе пак си го обичам, да, благодаря му за няколкото листопада, които видях и трите или четири дни със слънце, благодаря му за килимите, които застла навсякъде и за мекия нрав, сравнително мек беше...имаше и красиви моменти, видях приятели, празнувахме, пихме прекрасно червено вино и бяхме здрави..Та след вчерашния ужасен първодекемврийски ден имам още по-големи основания да благодаря от сърце на ноември и да го хвърля зад гърба си! ХУбав декември да предстои! Прегръдка:)

на шега това стихотворение, и малко отмъстително сякаш, защото ми е мъчно при всяко обръщане на листа на календара, абе трудно се примирявам и направо не ми се прекрачва в следващ месец...а на единия календар вкъщи листите се късат и първото изречение беше реплика към дъщеря ми на 30-и вечерта, точно като сол да го хвърли през рамо и така, опитваме се все да се освободим, да се изтръгнем, да започнем на чисто...Светъл декември, Меги, топличък и празничен!

Радвам им се, това беше един от подаръците за душата, които си направих в ноември - картичките на Ерна Ангелова. От две години я разглеждам и се радвам на света на въображението и - много близък ми е. Исках да си купя картина и още искам, може би, някой ден. Засега си взех картичките и за всичките ще купя рамки, вече са пет тези, които сложих под стъкло...а кокошката, която е решила да е диня е толкова весела, че няма как да не те усмихне и в най-мрачния ден:) Вярно, дойде декември, и показва нрав и зъби като иглици;)

Takuv.mi beshe i Na,men,Marta,prekrasno si go napisala,Blagodaria!

да ти е пълен декември с радост и мигове за помнене!

Много тъжни думи...много красиво изречени..наистина си отиде през ноември.Най-добрата ми моя първа братовчедка Валя...Бяхме като сестри с нея...но стихотворението е много,много хубаво,това си е талант!Благодаря,че ме открихте!поздрави от мен!

Моят татко си отиде през ноември преди две години, и този месец се оказа много тежък за мен. Не искам да го мисля и нося товара му през декември, последните две Коледи ми бяха твърде тъжни. Неколедни