Постинг
16.11.2014 11:51 -
Тук далече
Тук съм доста далеч от сърцето си
и е тихо, самотно и тъжно,
и дъждовно е, едноцветно -
лабиринт от ъгли и ръбове.
Тук съм доста далеч от слънцето,
на опашката на последна комета,
правя дълги и бавни кръгове -
да ме докосне пък, да ми посвети.
Тук съм доста далеч от теб,
години мълчание сърнено,
галактика ласки и лебеди
и доверието излъгано.
и е тихо, самотно и тъжно,
и дъждовно е, едноцветно -
лабиринт от ъгли и ръбове.
Тук съм доста далеч от слънцето,
на опашката на последна комета,
правя дълги и бавни кръгове -
да ме докосне пък, да ми посвети.
Тук съм доста далеч от теб,
години мълчание сърнено,
галактика ласки и лебеди
и доверието излъгано.
така пътуваме ние. Защо ли?
цитирайнали животът е спирала,
все в някоя точка (?)
Поздрави!
цитирайвсе в някоя точка (?)
Поздрави!
сестрице...въртим се около слънцето, около сърцето си...колкото и далече
цитирай
4.
marrta -
елиана, спирала...получило се е и като реплика, макар и сега да го установявам, говорят си
16.11.2014 13:03
16.11.2014 13:03
Там далеч, далеч в Бургас,
там - в самия пясък,
пролетен се виждам аз
и в дъждовен блясък.
Мислех си с пътуващ глас
че съм сам - и вечен.
Лъжех - а не знаех аз -
че съм - малък и далечен.
Как да знам че съм пиян
аз от дъжд и песен,
дъжд със вкус на океан
и на път чудесен.
Как да знам че съм щастлив
в тоя стръмен пясък.
Аз не вярвах, че съм жив,
а бях жив - до блясък.
Бях по-жив от кратък вик
на делфин - и гларус.
Цял - във техния език,
старт, печал и радост...
Там далеч, далеч в Бургас,
там от зимен пясък,
аз изграждам своя глас -
острият му блясък.
Христо Фотев
цитирайтам - в самия пясък,
пролетен се виждам аз
и в дъждовен блясък.
Мислех си с пътуващ глас
че съм сам - и вечен.
Лъжех - а не знаех аз -
че съм - малък и далечен.
Как да знам че съм пиян
аз от дъжд и песен,
дъжд със вкус на океан
и на път чудесен.
Как да знам че съм щастлив
в тоя стръмен пясък.
Аз не вярвах, че съм жив,
а бях жив - до блясък.
Бях по-жив от кратък вик
на делфин - и гларус.
Цял - във техния език,
старт, печал и радост...
Там далеч, далеч в Бургас,
там от зимен пясък,
аз изграждам своя глас -
острият му блясък.
Христо Фотев
Ех, Марти, понякога на човек му се иска да върви, да върви... очаквайки, там, в далечното да е спрял дъждът... Но ... Може би защото пътят ни е болка... Силен и много тъжен стих!
Здравей в неделя! С прегръдка!
цитирайЗдравей в неделя! С прегръдка!
Какво е да се чувстваш далеч от сърцето си? Сигурно много боли…
цитирайДа се чувстваш далеч от сърцето си, е да си като без сърце... разпръснато на парченца...
цитирайМного е хубаво...и тъжно. Поздрави!
цитирай"Тук съм доста далеч от сърцето си..." - толкова точно намерено...всяка метафора в стихотворението ми говори, но се влюбих в това "мълчание сърнено":))) Поздрави, Доре!
цитирайтам, на брега му е сърцето:)
цитирайголяма яма - н яма
цитирайчерна, и пълниш, пълниш - думи, смях, глъчка,..
писала съм го това някога, как хвърляш в ямата
цитирайписала съм го това някога, как хвърляш в ямата
Поздрави! Добра седмица!
цитирайточно сърнено, сред Сърнена гора го писах оня ден и това е неслучайно;)
Поздрави
цитирайПоздрави
Емоционално заредено, до кокал е болката, впита в мълчанието. Поздрави, Доре!
цитирайСилно въздействащо! Болката е силна, а сърцето е едно за всичко! И бягаме, бягаме...
Прегръдка, Дори!
цитирайПрегръдка, Дори!
такова едно настроение...ноември е добър фон за униние и мрън-мрън:)
Усмивки и добра сряда!
цитирайУсмивки и добра сряда!
Кръжим около сърцето си, колкото и отдалеч.
Прегръдка!
цитирайПрегръдка!
Търсене
За този блог
Гласове: 11634
Блогрол
