Юли ще си тръгва. Противоречиво
чувство ми оставя. Уж да е щастлив, а 
беше тъй усилен, тягостен и болен.
Кален, хапан, жилен...Как да съм доволна?

Как да го помоля още да остане?
Свърши, Юли, стига! Стигат тези рани
дето ще зарастват чак до есен златна.
(Юли се е втренчил някъде на запад...)

Чакахме го с радост - що беди навлече,
всичко изпоцапа, с дъжд дойде облечен,
всяка нощ гърмеше, пък валя, се валя -
потен, пък се вреше, всичко изпокаля...



Грабвай си дърмите, да, и дъждовете -
в гръб да прегърмите, хайде по конете.
Прав ти пътя, кривльо, нещо да е право
в тази непочтена мръсна лятна Драва ( Драва като драма!)

Плясък, гръм и точка. Дим и да те няма!

( Август, моля. Точен!)


последен ден на юли 2014 г/ сиреч днес

Юли пък обърна представите за всичко...
може би накрая идва синьо лято
с много топлина... август ни обича.
Чудесен стих, Марти !

Калян, валян:))) пак ми е мъчно за него... Отива си, но е нарамил половината лято.
Привет, Доре!:)

Е, добре, отиде си, ама догодина пак да дойде дано :)

За жалост и август го дават дъждовен...
Ще трябва набързо да хващаме лятото
между всичкото, в промеждутъци някакви...

И дано е милостив! И - обичлив!
Гледам, и той пристигна с шапка - синичка, с бели пухчета; и с наметало от вятър...
Поздрав, Марти, и за стихотворението!
Радост да ти е август и - в морскосиньо! :)

искам слънчева, на цветя, с голяма панделка обич. Усмивки!

и защото напоследък съм се върнала към добрите стари книги и все по-малко време имам за блога, оставям едно любимо стихотворение:

Ръководство на четенето

"Оставете всички
-любовни романи;
-едносмислени фентъзита;
-игри на криминалета;
-банални скъпоструващи евтинии...

и четете поетите
или някой учебник по физика!"

Не започвайте непременно с Омир,
ако не сте във възраст антична.
Вярно, светът се усеща при допир,
но няма защо да тичате...
Разпознайте се
в някакво камъче-
вътре някому във обувката
или
като сапун, влязъл в окото на слънцето!
Не, че Превер
ще съмне
само със стих в очите ви,
жадни светли глухарчета!
Просто за миг ще се почувствате зрители
или жители на Луната.
Превърнете се в теменуги
щом сънят ви се сбъдне с Яворов.
Сътворяването е трудно.
И не ми се правете на дяволи!

С Дора Габе почакайте слънцето!
Нека съмне с прашец от тичинки.
Не забравяйте Багряна
и Момичето със трапчинките...

Има толкоз небесни ручеи,
цял поток от библейски звуци.
Господ също е мил мечтател,
няма нищо,че дразни Луцифер!
Няма нищо, че спъвам римата,
тя нарочно ме вдъхновява,
вижте там - как се пишат стихове-
като Нежния Дебелянов!

А умората, дето носите
от динамика, жици, нерви,
новини или философия
на политсамовили жерави
ще се счупи,
ще се невиди
като зло упорито куче...
После може и "Енеида"
тайничко да научите...

Всеки мълния носи, зная.
И събира от смет за сливи.
Та нали сме родени в Рая-
цял живот ще си бъдем диви!

Хей, не ми се сърдете, хора!
Нямам право да ви тревожа!
Да ви се правя на "отворена"...
Я си дишайте, както можете!

Росица Ангелова